Икономистите от австрийската школа имат добре развита теория, обясняваща бума, надуването на балоните, рецесиите и възстановяването, пише Марк Торнтън.

Тук разглеждаме случая на бизнес цикли, при които вместо възстановяване икономиката навлиза в продължителна икономическа депресия или рецесия. Интервенциите, които причиняват бизнес циклите, са ограничени до печатането на пари и създаването на необезпечен кредит. Интервенциите, които причиняват депресиите, могат да имат паричен, фискален или регулаторен характер. Дори моралното убеждение може да допринесе за депресията, какъвто беше случаят с Хърбърт Хувър.

Най-ефективната програма за предизвикване на депресия включва различни интервенции. Единственото необходимо изискване е те да спират процеса на корекция и да подкопаят способността на ценовата система и системата на печалбите и загубите да преразпределят правилно ресурсите. Австрийците откриват, че цикълът е резултат от парична намеса и че депресиите се появяват в резултат на последващи интервенции, предназначени да предотвратят корективните процеси, произтичащи от тази рецесия.

Малко от бизнес циклите са дегенерирали в продължителни депресии или рецесии. Повечето бизнес цикли идват и си отиват бързо. Изключенията от това правило включват Голямата депресия, стагфлацията от 70-те години, Изгубеното десетилетие на Япония и Голямата рецесия.

Какво прави разликата между обикновения бизнес цикъл и депресията?

Единственият фактор, който е последователен и при четирите големи кризи, е масивната държавна намеса за справяне с първоначалната икономическа криза. И във всичките четири случая правителството реагира не по традиционния начин на оставяне на нещата да се коригират сами, а чрез политики, които се опитват да обърнат икономическата криза.

През първите три големи депресии правителствата последователно се намесват в икономиката и правят дългосрочни институционални промени. В случай на стагфлация от 70-те години, правителството посрещна първоначалната криза с всеобхватен контрол на заплатите и цените и затваряне на златния прозорец, заедно с хлабава парична политика, дефицитни разходи и спасителни мерки. Японският балон също беше посрещнат с мащабна намеса, включително спасителни мерки, нулеви проценти лихви, разходи за благоустройство и огромен бюджетен дефицит.

За съжаление, възстановяването не се получи, стагнацията продължи и всички тези дефицитни разходи доведоха Япония до зашеметяващ национален дълг.

Причината, поради която интервенционизмът не работи, е, че неправилно разпределя повече ресурси в икономиката. По-важното е, че той нарушава, изкривява и унищожава процеса на корекция, при който предприемачите, ценовата система и процедурите по несъстоятелност и възбрана вършат работата си при преразпределение на ресурси и цени обратно в устойчива рамка.

При справянето с икономическата криза едно от най-важните оръжия в арсенала на интервенционистката икономическа политика са свободните пари и кредитна политика. Тази политика има недостатъка да предотврати или поне да спре и деформира процеса на дефлация, който осигурява прочистващ и балансиращ ефект върху икономиката, при който ресурсите могат да бъдат преразпределени за по-ценни и устойчиви цели.

Разхлабената парична политика също така създава очаквания за по-рестриктивна парична политика в бъдеще, докато ниските лихвени проценти обезкуражават спестяванията и бъдещия растеж. Разхлабената парична политика през 70-те години (САЩ), 90-те години (Япония) и днес (в световен мащаб) не са довели до лечебен ефект; днес повечето икономисти смятат, че политика на парично свиване на Пол Волкър в началото на 80-те години за успех.

Разходите за благоустройство, стимулиращите пакети и увеличаването на бюджетния дефицит също (погрешно) се считат за важни политики за справяне с икономическите контракции. Идеята е държавните разходи да заменят намаляващите разходи на частния сектор, за да се поддържа нивото на БВП.

Въпреки това е лесно да се разпознае, че такава политика затруднява преразпределението на ресурсите, които са необходими в хода на корекцията. Държавните разходи се определят политически и бюрократично, така че неизбежно ще има несъответствия в ресурсите в икономиката. Докато правителството харчи, то създава относителни дефицити в ресурси като цимент и булдозери и относително изобилие в ресурси като голф колички и електроинженери.

Това създава нови пречки по пътя към икономическото възстановяване. В краткосрочен план подобни политики произвеждат по-малко от един долар (дори ако това увеличава БВП номинално с един долар). В дългосрочен план този подход увеличава държавния дълг и данъчната тежест върху икономиката.

Данните от Голямата депресия, стагфлацията от 70-те години на миналия век и японската стагнация ясно показват, че подходът на държавните разходи има по-скоро инвалидизиращ, отколкото коригиращ ефект. В Голямата рецесия стимулационният пакет от 787 милиарда долара не успя да отговори с голяма разлика в прогнозите на администрацията на Обама за ограничаване на равнището на безработица под 8 процента.

Спасителните мерки са просто скрита форма на дискреционен протекционизъм и в този смисъл са просто дете на лошите ефекти на интервенционизма. Вместо да позволят предприемачески промени (преструктуриране, намаляване, възлагане на външни изпълнители, поглъщания, сливания и т.н.), банкрут и възбрана и други форми на приспособяване, спасителните мерки предотвратяват процеса на приспособяване, пораждат търсене на наем и създават моралния риск.

При липсата на спасителни мерки има безброй начини, по които хората се приспособяват към икономически спад, които до голяма степен са "невиждани" от политиците и бюрократите, но въпреки това са основните елементи на корективния процес. Наличието на спасителни мерки насочва вниманието на предприемачите от подобни корекции към придобиването на спасителни мерки и други търсещи наем и непродуктивни дейности.

Спасителните мерки също създават прецедент и по този начин създават морален риск, който дестабилизира, вместо да стабилизира икономиката. В Голямата рецесия видяхме всичко - от спасителните мерки за банките, които са "твърде големи, за да фалират", до поглъщанията на AIG, GM, Fannie Mae и Freddie Mac. Много от същите ефекти, причинени от протекционистичните търговски политики, се отнасят и за спасителните мерки.

Има още един отрицателен ефект от интервенционистките политики, който е важно да се има предвид. Комбинацията от интервенционистки политики, бързо замислени, внедрени и често променяни, създава среда на "несигурност на режима". Хигс описва тази концепция като предприемаческа несигурност, породена от несигурност по отношение на бъдещето на икономическата политика или просто политика, която заплашва предприемачите и инвеститорите.

Всичко това объркване кара предприемачите да страдат от "несигурност на режима", което от своя страна намалява инвестициите и наемането на работна ръка. Когато мъглата се размие, предприемачите осъзнават, че общата икономическа среда се е променила. Възможностите за ново влизане и печалба за предприемачите са намалени, като в същото време икономическата политика забавя излизането на фирми, претърпяващи големи икономически загуби. С други думи, ценовата система е затруднена и икономиката вече не е конкурентна. Трудно би било да не се съгласим с Бен Пауъл, който характеризира настоящата политическа среда като "влошаване на режима".