Европа отдавна се хвали с това, че е лидер в защитата на природата -- шампион на "кръговата икономика", в която енергията и ресурсите се харчат икономично, рециклират и използват отново.

Истината обаче е, че голяма част от "зеленият" успех разчита на износа на боклука другаде. До началото на годината Старият континент се пазеше чист, като изпращаше милиони тонове хартия, картони, пластмаса и текстил към Китай, припомня Politico.

От общо 56,4 милиона тона, които гражданите на ЕС са изхвърлили през 2016 година, над 8 милиона са пакетирани и пратени към Китай. През същата година ЕС е събрала 8,4 милиона тона изхвърлена пластмаса, от които 1,6 милиона тона са качени на кораби за Поднебесната империя.

В края на миналата година обаче Пекин сложи край на практиката, като постави стриктни лимити на вноса на боклук от чужбина. Едва осем седмици по-късно Европа вече се огъва под тежестта на планини от пластмаса и хартия.

"Всички сортиращи центрове са задръстени", казва Паскал Женевиве, директор по рециклирането във френския гигант Veolia. "Точно след пика на Коледа имаме толкова много ненужна хартия и никаква възможност за износ. Всички фабрики в Европа са пълни".

Китайската комунистическа партия е под растящ натиск от все по-влиятелната средна класа, на които вече им омръзна от десетилетията странични ефекти от впечатляващия икономически ръст: градове, в които въздухът не може да се диша и пейзажи, затрупани с боклук.

Пекин посочи именно притеснения относно околната среда и здравето на своите граждани, като въведе органиченията. И те вече имат ефект.

Проблемът с ненужния боклук расте в цяла Европа, а ЕК се опита да го използва, за да рекламира своята визия за по-чиста икономика. Според нова стратегия, представена през януари, до 2030 година всички пластмасови опаковки трябва да се използват отново. За да се случи това, Европа трябва да учетвори капацитета си, която ще струва около 16,6 милиарда долара и ще създаде 200 000 работни места. Брюксел обмисля и нов данък върху новата пластмаса, за да направи рециклираната по-привлекателна.

През декември пък страните от ЕС се съгласиха да повишат целите за рециклиране на други материали - като хартия, картон, метали и стъкло - до 70 процента до 2030 година.

Всички тези стъпки обаче са твърде далеч в бъдещето. Затова на Европа ѝ е нужна нова дестинация. Много страни в ЕС, както и САЩ и Австралия, търсят други държави в Азия, на които да пращат боклука си. Официални данни сочат, че за година вноса на пластмасов боклук в Малайзия се е удвоил до 180 000 тона. Виетнам, Тайланд, Индонезия и Индия отчитат подобни трендове. Затова някои от тях също затягат правилата.

Междувременно, на Стария континент излишъкът на боклука кара цените му да се сриват. Според природозащитни организации това може да доведе до изгарянето му.

Някои страни се обръщат и към по-евтиния вариант: зариването му.

Ревизираната директира позволява зариването на до 10% от общинския боклук до 2035 година, но позволи и на някои държави като допълнителни пет години за покриване на изискванията по директивата. Евростат отчита, че през 2014 година България, Естония, Гърция, Кипър, Малта, Румъния и Словакия са заравяли над половината от боклука.

Така боклукът от ЕС все пак може да продължи да пътува на изток, но до Източна Европа, вместо Източна Азия. България, която е зарила 82% от боклука си през 2014 година, има много ниски такси: едва 23 евро (45 лева) за тон през 2018 година. "Тя може да се превърне в сметището на Европа", казва Ела Щенглер, директор на CEWEP. "Боклукът винаги намира най-евтиния път".