Преди Италия можеше да разчита на солидна база от местни купувачи за своите облигации, но сега изглежда, че те драстично намаляват. Последното доказателство за това колко ниско е доверието на пазара дойде от лошите резултати при разпродажбата на ценни книжа, които традиционно са доста популярни сред малките инвеститори.
При подобни нива на предлагане, търсенето им сега е на 1/5 от равнището през май тази година. Лошите реакции на пазара идват точно преди доклада на ЕК за италианския бюджет, а Еврокомисията може отново да заключи, че Италия нарушава фискалните правила и ще последват глоби за страната, пише Bloomberg.
Трудните продажби на италианските облигации започнаха след формирането на новото коалиционно правителство на популистките партии Лигата и Пет звезди през май. Оттогава волатилността при ценните книжа остава относително висока, заради страх от възможността често конфронтационната позиция на Рим да извади страната от ЕС.
Търсенето при италианските инвеститори спада в момент, когато ЕЦБ се готви да прекрати купуването на активи в рамките на своята програма за "количествени улеснения", която е основна подкрепа за регионалните пазари до края на годината. Дори в разгара на дълговата криза в еврозоната, правителството на Италия можеше да разчита на националните банки да изкупуват облигации, докато търсенето от чужбина се възстанови.
Източник: Bloomberg
"Преди политиката за количествени улеснения, подкрепата от малките инвеститори беше голяма дори пазарът на ценни книжа да бе под напрежение, така че това, което наблюдаваме сега е различна ситуация", казва Стийв Райдър мениджър в Aviva Investors.
През ноември 2011 г., по време на кризата в еврозоната, Италианската банкова асоциация използва промоционални кампании като "Ден на държавните облигации", за да подкани местните инвеститори да купят облигации и да помогнат за възстановяване на доверието на пазара, като кредиторите освобождаваха от такси купувачите на ценни книжа.
Италианската хазна има поръчки за едва 707 млн. евро (460 млн. долара) от 4-годишни облигации, свързани с инфлацията, рано сутринта в Лондон във вторник, на втория ден от предлагането. За сравнение през първите два дни от подобно предлагане през май, преди политическите сътресения, бяха достигнати поръчки от 3,7 милиарда евро за 8-годишни облигации.
Страх от санкции
Ниските нива на търсене унизително опровергават италианските лидери Луиджи Ди Майо и Матео Салвини, които заявиха, че гражданите и италианските банки биха помогнали за финансирането на увеличаващия се бюджетен дефицит, планиран от правителството. Това също така поставя въпроса колко трябва да се повиши доходността на книжата, за да стана те привлекателни за инвеститорите и да се наберат средства за финансиране планираните нива на дефицит от 2,4% от БВП.
Ако Европейската комисия открие процедура за прекомерен дефицит за Италия, това би могло да доведе до глоба, равняваща се на 0,2% от БВП на страната, който възлиза на 1,7 трилиона евро, с вероятността тя да се повиши до 0,5%, ако Рим продължи да отказва да се съобрази. Въпреки това Брюксел може да е по-предпазлив при наказването на страната, заради предстоящите парламентарни избори за Европейския парламент.
Доходността на италианските 10-годишни облигации достигна 3,72% във вторник, най-високото ниво от 19 октомври. Разликата с германските им "колеги" нарасна до 336 базисни пункта.
Спадащото търсене
Държавният дълг, притежаван от италианските домакинства спадна до 115 млрд. евро второто тримесечие на 2018 г., от 190 млрд. евро през второто тримесечие на 2012 г., според ЕЦБ. За сравнение дългът, притежаван от чуждестранни собственици се намали с 2,1 млрд. евро през септември.
Италианският дълг спрямо БВП е втори по-големина в еврозоната, изместен само от гръцкия, като италианските банки са основните му купувачи. Разходите за финансиране на дълга за следващата година ще се увеличат до 5 млрд. евро в сравнение с края на 2017 г. на база на среднопретегления седемгодишен матуритет на дълга и увеличението от 175-базисни пункта при доходността на 7-годишните облигации на вторичния пазар тази година.
"Италианските купувачи явно нямат голямо желание да финансират фискалната експанзия и чуждестранните продажби както Салвини и Ди Майо предвиждаха", пишат Марк Стоекъл и Райнер Гюнтерман, стратези на Commerzbank.