Голям брой европейци нямат друг вариант да покрият нарастващите си жилищни разходи, освен да намалят разходите за храната, според ново проучване.

Повече от един на 10 европейци е трябвало да намали разхода за храната и основните ежедневни стоки, за да плати за жилището си през последната година. Това показва докладът за нови жилищни тенденции за 2024 г., на агенцията за недвижими имоти RE/MAX Europe.

Потребителското проучване сред хиляди участници установи, че разходите за жилища са скочили средно с 54% в Европа през последните 12 месеца. Над една трета от европейците (37%) казват, че могат да си позволят разходите за жилище, но финансите им остават ограничени. Почти една пета (19%) казват, че се опитват да свързват двата края.

Средно европейските домакинства харчат 38% от доходите си за покриване на наеми или ипотечни вноски и сметки за комунални услуги. Разбира се , има съществени различия в различните държави членки. Най-висок процент е измерен в Словения (43%) и Португалия (42%). Хората, живеещи в Швейцария пък съобщават за по-ниска тежест при сметките (30%).

За да могат да покрият нарастващите жилищни разходи, 80% от хората в проучването заявяват, че са започнали да намаляват разходите си. Около 41% от респондентите са решили да спестят от социален живот, докато 40% са намалили разходите си за празници и луксозни стоки.

От отговорилите на проучването около 16% декларират, че са намалили разходите за храна, като най-висок дял от 26%, са в Австрия и Финландия.

Междувременно 15% от европейците съобщават, че са били принудени да прибегнат до някаква форма на заем, за да покрият жилищните си разходи. Тази тенденция е най-силно изразена в Турция (32%), България (22%) и Румъния (20%).

Около една трета от използващите заеми са избрали да финансират жилищните си разходи с кредитни карти. 27%, са се обърнали към семейството и приятелите, за да получат необходимите средства. Една четвърт от респондентите са използвали овърдрафти, а малко по-малко (23%) са избрали да поискат необезпечени банкови заеми за покриване на разходите за жилище.

48% от анкетираните в цяла Европа казват, че очакват по-нататъшно увеличение на жилищните разходи за година напред. Вероятно и заради това значителна част от европейците обмислят драстични промени.

Гърците все по-често купуват жилища без ипотечен кредит на фона на бум в цените

Гърците все по-често купуват жилища без ипотечен кредит на фона на бум в цените

Средната цена в Атика е 2 350 евро на квадратен метър през първото тримесечие на годината

За да има по-достъпен живот 32% от хората са склонни да се преместят в по-малък град, а 24% са готови да се преместят в чужбина. Около 21% от тях обаче изобщо не са готови да се преместят.

От анкетираните в Европа 18% казват, че изпитват затруднения да плащат сметките си за енергия и този дял е особено висок в Гърция, където 36% от жителите са изправени пред сериозни трудности при управлението на енергийните си разходи.

До каква степен хората в Европа за доволни от жилищните си разходи?

Въпреки опасенията относно жилищните разходи, нивото на удовлетвореност от жилищата остава високо в много части на Европа, включително в България, като страната се нарежда на едно от първите места. У нас излиза, че 82% от хората не се оплакват от жилищните си разходи.

Хората в Нидерландия и Румъния са най-доволни от жилищното си положение, като това важи 84% от анкетираните. В тези страни има относително висок процент на собственост върху жилища и добро качество на жилищата, което може да обясни резултата.

Средно 76% от европейците са доволни от жилищата си. В другия край на скалата са тези в Малта (75%), Чехия (72%), Словения (74%), Унгария, Турция (72%), Гърция (68%) и Ирландия (67%).

Недоволството произтича от различни проблеми, например необходимостта от повече пространство е ключов проблем, особено в Полша, където 58% от жителите посочват това като причина за нещастието си с условията на живот, което се сравнява със средното за Европа от 37%.

Цената е друг основен проблем, една трета (33%) от недоволните респонденти казват, че техният имот е твърде скъп. Този процент достига 53% в Малта, 48% в Ирландия и 48% във Финландия.