Надценката на хляба: Предизборна законова промяна влиза в сила - и никой не знае как ще действа

По-малко от седмица ни дели от провеждането на един от най-смелите експерименти с икономиката и законодателния процес на България. На 1 юли влиза в сила приетия предизборно таван на надценките на три основни вида хляб в магазините - текст, вкаран за минути в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС без конкретика, оценка на въздействието и обществено обсъждане. Въпреки обещанията, че всичко това ще стане факт до края на юни, към момента бизнесът (а очевидно - и държавата) нямат никаква представа какво ще правят от следващата седмица нататък.

Става дума за точка 9 от Параграф 15 на Преходните и заключителните разпоредби в ЗДДС. Там вече е записано следното: "До 31 декември 2024 г. включително, данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя за доставка на бял хляб, хляб "Добруджа" и типов хляб, може да бъде увеличена с максимална надценка в размер до 15 на сто без данъка по този закон по веригата доставки до краен потребител".

Супермаркети или квартални магазинчета - кой намали цените на хляба най-драстично?

В кои български градове хлябът е по-евтин?

Цялата аргументация за законовите промени се събира в следния цитат от Йордан Цонев от ДПС (съвносител заедно с Теменужка Петкова от ГЕРБ): "Говорихме с Асоциацията на хлебопроизводителите и мелничарите. При хляба цените на производител са достатъчно ниски, но надценката, която се слага във веригите и големите магазини, е между 40 и 55 на сто, затова внасяме предложението надценката за хляба да бъде не повече от 15 на сто, всички останали стоки нека си бъдат както решат по договаряне".

Предложението беше прието в рамките на едно от последните решения на 49 НС. Въпреки призивите на търговците, до президентско вето не се стигна.

Защо е въведено това нещо?

"Една от най-бързо приетите в историята промени, касаещи стопанската среда в България" - така Петър Ганев от Института за пазарна икономика определя случилото се. Пред Money.bg той беше категоричен, че "нямаше никакъв смисъл от подобен текст", при положение, че инфлационните процеси по групи стоки не показват проблем с цената на хляба.

"Няма икономическа логика - такава не беше представена и при приемането. Интересното е, че тогава бяха направени много заяви, че ще се направи оценка на новата мярка след нейното приемане - което само по себе си е безумно. Такава оценка трябваше да се направи от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката, евентуално депутатите ще преразглеждат мярката преди да влезе в сила. Виждаме, че с новия парламент няма как да стане - все още се сформират комисии. Нямаме и официална оценка нито от Министерството на финансите, нито от Министерството на икономиката - освен ако не излязат с нещо през тези дни, продължава да не е ясно защо е въведено това нещо", коментира експертът.

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов коментира пред БНР, че "очевидно с този прецедент няма да сложим знак Х на тази отвратителна практика - още повече, че с бездействието си с нея се съгласиха всички партии от 49 НС". В официална позиция на организацията се посочва, че непазарната намеса може да се разшири и с "нови подобни мерки относно други продукти и цени".

В нарушение

Според големите търговски вериги не е справедливо да се определя таван само на тяхната надценка, но не и на останалите по веригата - а така не може да се гарантира, че крайната цена за потребителя ще е ниска. Причината - всички надолу по веригата определят свободно ценообразуването си и имат стимул да увеличат печалбата си чрез повишена доставна цена.

Именно тук е и следващият проблем - често търговците купуват не от производител, а от доставчик. "На търговеца му се налага да изисква счетоводни документи от самия доставчик, които да гарантират, че той няма да наруши определената надценка от 15%. Това само по себе си поставя търговеца в хипотеза на нарушение - защото изисква чувствителна информация по веригата на доставка", предупреди Вълканов.

И, ако за такъв тип поведение е ясно какви биха били последиците, всъщност от така приетите текстове за тавана на надценката не се разбира нито кой ще контролира, нито какви санкции ще налага. Този вакуум е проблем както за големите, така и за малките магазини, в които всъщност се случва голяма част от търговията със засегнатите видове хляб.

"Много вероятно е особено малките обекти да продължат да работят както са работели до момента - подлагайки се на риск някой в някакъв момент да извърши проверка и да се окаже, че нещо не спазват. Дали и всички малки обекти знаят, че това нещо влиза в сила, също е донякъде спорно", коментира Петър Ганев.

И той, и Николай Вълканов са категорични, че няма да се стигне до ситуация хлябът да изчезне от магазините, но е възможно асортиментът да се промени спрямо новите правила, като това ще е за сметка на посочените в регулацията видове хляб. А това ще се отрази пък на техните производители.

Как и дали въобще ще се състои политическият експеримент "Хляб", ще разберем в дните до 1 юли.