Една от най-големите слабости на много хора е всъщност тяхната нерешителност. В света на парите, това е най-деструктивното състояние на ума, просто защото те изкарва извън динамичното естество на бизнеса.

Колебанието не трябва да съществува сред кръгове от хора, взимащи важни решения в предприятия, плащащи данъци и ръководещи голям брой служители, тъй като това неминуемо води до сериозни проблеми. Хора на ръководни позиции, с подобен тип поведение имат сериозни морални задължения към обществото и трябва напълно да осъзнават сериозните поражения, които причиняват.

Ще започна с една проста дефиниция за мениджмънта и взимането на решения. Терминът „мениджмънт" е бил обект на анализ от множество академици, но най-опростеният начин за определяне на тази концепция е както следва: „Свършването на необходимата работа, посредством наличните хора и ресурси". Това е многократно повтаряно в бизнес и мениджмънт училищата, докато студентите го разберат правилно. В тази формулировка е обяснено всичко и колкото повече го анализираш, толкова повече започваш да харесваш това златно правило.

Взимането на решения е най-съдбоносният елемент от цялостната концепция на менъджмънта и затова трябва да му бъде отделено изключително внимание. То, може да бъде разглеждано като „Когнитивен процес, произтичащ от избора на посока на действие измежду множество алтернативни сценарии. Всеки процес на взимане на решения произвежда крайния резултат".

За целите на правилното разбиране на взимането на решения, нека погледнем какво предствлява изборът. Изборът се състои от „умствения процес на премерване на заслугите на множеството опции и подбор на една от тях. Докато избора може да бъде направен измежду въображаеми опции („какво бих направил...ако?"), то често той бива направен измежду действителни варианти и последван от съответни действия". Освен това, бих добавил, че сложността на взимането на решение е в тясна връзка със способността, желанието и смелостта на индивида да се справи с последствията от действията, произхождащи от взимането на решение, което неизбежно често следва непредвидени посоки с циклична значимост.

Сега ще преминем в по-опростен и обяснителен стил, за да развием по-нататък тезата. Всяко решение е по-добре от никакво решение! В бизнеса е добре известно, че движението поражда движение и че всички способи и хитринки на архитектите на пазарната икономика целят да придвижват напред нещата - колкото по-динамично, толкова по-добре.

Дадено решение в бизнеса, подтиква след себе си серия от събития, които обикновено се подреждат в следния ред: проучване; преговори; вербални споразумения, следвани от договорни; изпълнение на търговия на стоки и/или услуги за пари.

Ако просто наречем това линия на развитие, логично е, че колкото по-засилено производство има, на толкова по-голям растеж ще се радва предприятието. Затова, една добре развита компания е желана единица във всяка една пазарна икономика. Колкото повече се разраства, толкова по-желана става. Еволюцията естествено клони в посока на въвеждане на държавния принцип на управление, който е печеливш за всички. Например, големите компании обикновено отиват на борсата, което означава множество акционери и повече рестрикции срещу неразумни действия на ръководството, заплашващи съществуването на дружеството и т.н...

Ако главният изпълнителен директор на голяма транснационална компания просто изчезне някой ден, акционерите, чрез Борда на директорите, веднага ще изберат нов. Компанията, бидейки важна единица от икономиката, ще продъжи съществуването си, ще назначи хора, ще плаща данъци и ще бъде движеша сила като цяло за бизнес участниците на пазара. Това, разбира се, не елиминира възможността от внезапен срив, тъй като никой гигант не може да подсигури съществуването си, но същността е, че компанията еволюира до етап, напълно независим от много фактори и дори индивиди като мениджърите й. Дори и целият Борд на директорите да изчезне изведнъж, компанията пак би могла да оцелее. Тогава, дори би имало правителствено вмешателство и ако се налага дори финансова подкрепа, сърцераздирателни речи към служителите и обществеността.
Въпреки всичко, акцентът е в това, че компанията - водещата движеща сила на икономиката, не може лесно да бъде изтритана от каквито и да е вътрешни или външни сили. Същността тук е, че неограничената природа на организацията може да достигне това ниво, само и единствено ако в началото е било Решението, което е било точно, уверено и навременно.

Джак Уелч, изпълнителният директор на General Electric между 1981 и 2001г. с ръководната си философия, тотално доказва тезата ми. Този невероятен господин е може би един от най-великите лидери в модерния бизнес свят. Основно, известен със закриването на непечеливши дружества, пренасочвайки всички ресурси към печелившите, уволняващ несправящите се и възнаграждаващ звездите. Кой би могъл да опише по-добър мениджирски стил, визия и подход? Такова решение не трябва дори да се обсъжда подробно и изследва. Дори малките деца знаят, че ако не получаваш, това което искаш, в случая на бизнеса това са парите, то тогава го изхвърли и колкото по-рано го направиш, толкова по-добре. Това представлява прост подбор на правилния и предпочитан избор измежду други алтернативи. Взимането на подобни решения не трябва да бъде в спокойно емоционално състояние. Всъщност е точно обратното.

Използвайте „най-лютият" си гняв, за да изкрещите: „Уволнете идиотите, затворете предприятията, които само „смучат" пари, насочете всички усилия в това, което носи пари и насърчавайте изпълнителите".

Такъв стил на управление обаче изисква много кураж, способности, воля, дипломатичност и късмет. Това е защото, след изпълнението на такива решения идват трудностите - като мащабност на проблемите, възникващи от драстично смели и непредвидими инициативи. Ако сте в подобна ситуация, трябва да сте способни да убедите акционерите, че сте взели правилните решения, да се справите с лошата публичност, тъй като сте уволнили наведнъж множество хора и т.н. Колкото по-скоро се вземе решението, толкова по-лесно е неговото изпълнение. Самото взимане на решение изисква от вас да сте безпристрастни.

Трябва добре да сте обмислили всичко, тъй като ще трябва внимателно да изберете стратегия, да съберете правилните хора и като цяло да се справите както трябва. Ако нещата се случат по другия начин, всичко ще се обърка, тъй като решенията няма да са навременни, възможности ще бъдат пропуснати и отправната точка като цяло ще е слаба.

Посредствените решения могат само да са начало на лошо организирано изпълнение, което ще доведе до серия от емоции и лоши решения. Всичко това ще доведе до забавяне, загуба на работни места и пазарен дял и т.н., докато всичко се върне към нулата, което е доста деструктивно, дори и за обществото като цяло.

В заключение, решенията трябва да са бързи, да са взети с увереност, тъй като ще ви отведат в правилната посока. Ако това го направите правилно, останалото е просто въпрос на изпълнение. Вземащите решение, имат най-трудната работа да - поддържат бизнеса в постоянно движение. Те трябва да са по-активни и по-внимателни в работата си от всички други.