Въпреки че защитниците на затварянето на икономиката продължават да настояват, че то спасява животи, доказателствата от живия живот оборват този възглед, пише икономистът Райън Макмейкън.
Дори бърз поглед на националните данни показва това. Страните, в които имаше строго затваряне на икономиката, не трябва да очакват по-ниска смъртност на милион население.
В Италия и Великобритания например, където локдануните бяха налагани нееднократно, общата смъртност на милион души население остава една от най-високите в света. В САЩ щатите с най-строги правила - Ню Йорк, Ню Джързи и Масачузец - са и тези, където също се наблюдава най-висока смъртност.
Привържениците на затварянето, разбира се, ще кажат, че ако изследователите контролират редица променливи, може би локдауните ще са спасили милиони животи. Въпреки това изследванията просто показват, че това не е вярно.
Последният анализ, доказващ колко неправилна е тяхната позиция, беше публикуван по-рано този месец в European Journal of Clinical Investigation. Негови автори са Ирън Бендейвид, Кристофър Ох, Джей Батачария и Джон Йоанидис, а заглавието му е: Assessing Mandatory Stay-at-Home and Business Closure Effects on the Spread of COVID-19 ("Оценка на ефектите от принудителното оставане вкъщи и затварянето на бизнесите върху разпространението на коронавируса").
В него авторите сравняват "по-ограничителните нефармацевтични интервенции" (mrNPI) и "по-малко ограничителните нефармацевтични интервенции" (lrNPI) в икономиката. В първата категория попадат мерки като принудителното оставане вкъщи и законовото затваряне на бизнесите, а във втората - "насърчаването на социалното дистанциране, обезкуражаването на международното и вътрешното пътуване и забраняването на големите масови събирания."
Съпоставката обхваща резултатите в редица страни, сред които са Англия, Франция, Германия, Иран, Италия, Нидерландия, Испания и САЩ. След това резултатите от тях се сравняват със страни със значително по-леки мерки, най-вече Южна Корея и Швеция, където затваряне на бизнесите и принудително държане на населението вкъщи не беше практикувано.
Заключението:
"Не откриваме ясни и значими ефекти от mrNPI върху нарастването на броя на случаите в нито една от държавите... В нито една от осемте страни и в нито едно от шестнадесетте сравнения (спрямо Швеция и Южна Корея) ефектите от mrNPI не са положителни. Всъщност калкулациите ни показват, че те са позитивни, което означава, че mrNPI водят до увеличаване на дневния темп на нарастване на случаите."
Казано иначе, колкото по-строго е затварянето на икономиката, толкова по-негативни са резултатите. Данните показват, че теоретичните основи на философията на локдауна са погрешни. Както посочват Бендейвид и другите:
"Концептуалният модел, върху който се основава този подход, е, че преди да смислен дял от населението да е ваксиниран, основният двигател на понижаването на темпа на разпространение е индивидуалното поведение и че нефармацевтичните интервенции могат да спомогнат за промяна на поведението на индивидите. lrNPI може да имат сериозен ефект за спиране на разпространението, ако отговорът на индивидуалното поведение е голям, в който случай mrNPI може да нямат допълнителни ползи. От друга страна, ако lrNPI доведат до по-малки промени в индивидуалното поведение, тогава mrNPI може да доведат до маргинално по-големи ефекти върху поведението и голямо понижение в броя на новите случаи."
Логиката зад локдауна, в превод, е следната: ако меките мерки, при които хората са подтиквани да са внимателни при срещите си с останалите понижават разпространението, то още по-строгите мерки вероятно ще са и по-ефективни.
Само че това не се случва. Напротив, авторите показват, че по-ниската смъртност от коронавруса се наблюдава в регионите, в които публиката следва леки мерки за разпространението на заразата. Строгите мерки не само нямат положително въздействие, а оказват обратен ефект върху разпространението на заразата.
Това е просто поредното изследване в дълга поредица от подобни проучвания, което поставя под въпрос допускането - защото то е просто допускане, - че строгите мерки понижават смъртността.
Например още през изследователи от The Lancet заключиха, че "строгите локдауни" не "защитават възрастните и уязвимите" хора и не понижават смъртността от коронавируса. По-късно, през юли, от изданието посочиха, че: "Авторите откриват отрицателна връзка между броя дни на всеки локдаун и общите открити случаи на милион души население, като по-дълъг период от време преди всеки локдаун се свързва с по-нисък брой нови случаи на милион души."
Изследване от 1 август, публикувано също в The Lancet, откри, че: "Бързото затваряне на границите, пълните локдауни и масовото тестване нямат връзка със смъртността, свързана с коронавирус, на милион души население."
През юни изследване, публикувано в Advance от Стивън Хомбург и Кристоф Кухбандер откри, че данните "в голяма степен предполагат, че локдаунът във Великобритания беше както излишен (той не предотврати експлозивния характер на разпространение на коронавируса) и неефективен (той не забави осезаемо темпът на увеличаване на смъртността)."
Всъщност тенденциите на заразяване и смърт изглеждат изключително сходни в много различни региони, независимо от това какви нефармацевтични интервенции са предприети от политиците.
В анализ, публикуван от National Bureau of Economic Research, авторите Андрю Аткисън, Карън Копцеки и Тао Жа откриват, че смъртността от коронавирус следва един и същ модел "на практика по целия свят" и че "невъзможността този сходен модел да се вземе предвид може да доведе до преувеличаване на значението на принудителните нефармацевтични мерки за оформянето на разпространението на тази смъртоносна пандемия."
Отказващи обаче да приемат тези данни, опровергаващи официалната версия, привържениците на локдауна често настояват, че затварянето на икономиката трябва да се приеме, защото е "по-добре да си на сигурно, отколкото да съжаляваш". Но това също е много съмнително допускане.
Локдауните и другите форми на принудителна изолация водят до редица здравни проблеми сами по себе си. Както Бендейвид и другите отбелязват, рестриктивните нефармацевтични мерки:
"Водят до глад, предозиране с вещества от групата на опиатите, пропускане на ваксинации, увеличаване на заболяванията, различни от коронавируса, заради пропуснатите здравни грижи, домашно насилие, психически проблеми и склонност към самоубийства, както и до тежки икономически последици, отразяващи се върху здравето - става все по-ясно, че предполагаемите ползи от затварянето на икономиките заслужават по-задълбочено проучване."
Може би не е изненадващо, че според данните само две трети от допълнителната смъртност през миналата година могат да се отдадат на коронавируса. Както се посочва в изследване, публикувано от JAMA:
"Някои хора, които никога не са имали вируса, може да са починали от нарушаването на нормалния ритъм на живот, причинено от мерките срещу пандемията", посочва д-р Стивън Улф, директорът на Центъра за общество и здраве към Virginia University и първи автор на изследването. "Сред тях са хора, страдащи от спешни състояния, хронични заболявания като диабет, за които не са получили необходимите грижи, или емоционални кризи, довели до свръхдози и самоубийства."
Нарастването на смъртността от деменция е особено значима.
Тези ефекти могат да се усетят и в дългосрочен план. Както показах в статията си от 30 април, безработицата убива. Икономическите кризи, като настоящата, която беше влошена от принудителното затваряне и заповедите за оставане вкъщи, води до безброй "години изгубен живот" заради увеличаването на самоубийствата, сърдечните заболявания и предозирането с различни наркотици.
Освен това, предвид природата на затварянето на икономиката и това, кои хора засяга, жените са непропорционално големи жертви, особено тези от малцинствата, които са заети в сферата на услугите.
Така съвкупният ефект от затварянето може да е много голям. В ново изследване, публикувано от Франческо Бианки, Гиада Бианки и Донго Сонг от National Bureau of Economic Research, авторите заключават, че икономическият удар, измерен през безработицата и страничните ѝ ефекти, ще доведе до почти 900 хил. починали през следващите 15 години.
Разбира се, не цялата икономическа болка, съвпаднала с коронавирус паниката от 2020 г. може да се отдаде на принудителното затваряне. Даже и без него, много хора щяха да ограничат контактите си с останалите от страх от болестта. Това също щеше да доведе до икономически изкривявания и увеличаване на безработицата в някои сектори.
Но, както тримата изследователи посочват, локдауните "доведоха до по-голямо свиване на икономическата активност", отколкото щеше да се наблюдава при доброволната изолация. Като комбинираме това с фактите, които научихме от изследването на Бендейвид и другите - а именно, че доброволните мерки водят до по-големия дял от намалените случаи - можем да заключим, че "по-голямото свиване" на икономическата активност не е довело до положителни ефекти върху здравето. Тоест икономическото унищожение, причинено от принудителното затваряне, са били причинени на хората за нищо.
До 2020 г., разбира се, това се знаеше. В изследване на Томас Игълсби, Дженифър Нуцо, Тара О"Тул и Д. Хендерсън от 2006 г., публикувано в Biosecurity and Bioterrorism, озаглавено: "Disease Mitigation Measures in the Control of Pandemic Influenza" се посочва:
"Негативните последици от карантина с масов мащаб са толкова тежки (принудително затваряне на болни и здрави хора; пълна забрана на движението на големи групи хора; трудности при получаването на критични припаси, лекарства и храна за хората в карантинната зона), че подобни действия трябва да бъдат елиминирани от сериозните дебати."
Въпреки това, изведнъж през 2020 г. бюрократите, занимаващи се с "публичното здраве", решиха, че десетилетия на изследвания могат просто да бъдат изхвърлени през прозореца и локдауните могат да бъдат наложени над стотици милиони хора.
USD
CHF
EUR
GBP
