Пред "прегряване" ли е българската икономика?

Последните данни на националната статистика за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) показаха нов осезаем растеж от 3,9% през третото тримесечие на 2017 година в сравнение с предходната. В комбинация с останалите представянето на икономиката по отношение на други ключови индикатори на дневен ред излезе темата за прегряването.

В свой анализ от Института за пазарна икономика (И.П.И) се опитват да дадат отговор на въпроса има ли опасност от такова.

На първо място в него се посочват сигналите, които биха показали, че икономиката "прегрява". В това число влизат висока и ускоряваща се инфлация, висок ръст на кредита към фирми и домакинства, висок ръст на крайното потребление и влошаващ се баланс по текущата сметка. Предпоставка могат да бъдат още висок ръст на цените на активи и бърз ръст на заплатите.

"За да се разчете сигнал за прегряване, обикновено се сравнява сегашният темп на нарастване на цени, кредит, потребление и т.н. с някакви дългосрочни средни или синтетични показатели за потенциалните нива на конкретни показатели", обяснява Десислава Николова от И.П.И.

По нейните думи, ако в рамките на период от 2-3 години има знаци за поне няколко от изброените показатели, тогава може да се смята, че съществува опасност от "прегряване".

Българската икономика може да увеличи ръста си до 5% догодина

Това смята председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова

"Що се отнася до българската икономика, към момента тя е далеч от прегряване. За висока инфлация не може да се говори при положение, че едва от края на 2016 година имаме общо увеличение на ценовото равнище след няколкогодишен период на дефлация", се посочва в анализа.

Към октомври инфлацията е 2,5% на годишна база, като най-голям принос има поскъпването на природния газ и парното през април, както и заради повсеместното поскъпване на млечни продукти в ЕС заради ограниченото производство на мляко.

"За сравнение, когато България наистина прегряваше (поне според консенсуса от анализатори) през 2007-2008 година, инфлацията беше двуцифрена", посочва Николова.

Що се отнася до кредитирането на домакинствата и нефинансовите предприятия, то беше на отрицателна територия до есента на миналата година и едва след това започна да се възстановява. Ръстът му към септември е едва 4% на годишна база. От друга страна при пика от 2007-2008 година показателят нарастваше от порядъка на 50-60% на годишна база.

Как ще се развива българската икономика до 2020 г.?

Прогнозата на Министерство на финансите

"Що се отнася до крайното потребление, там също сегашната ситуация е далеч от тази през 2007-2008 година - тогава реалният ръст на крайното потребление беше от порядъка на 9-10% на годишна база, докато сега е около 4-5%. За влошаване на баланса по текущата сметка пък изобщо не можем да говорим, защото той всъщност се подобрява", става ясно от анализа.

При текущата сметка излишъкът към септември 2014 година е 529 милиона лева, а през същия период на 2015 година е 1,7 милиарда лева. През миналата той вече достига 5,2 милиарда лева, а за тази е в рамките на 5,1 милиарда лева. Разликата се дължи най-вече на по-големите приходи от туризъм и съответно сериозния излишък при подсметката за пътуванията.

"При цените на имотите наистина се наблюдава растеж последните няколко тримесечия, който е в унисон с цялостното раздвижване на жилищното строителство и масовото прехвърляне на спестявания от банкови депозити към имоти заради близките до нулеви нива на лихвите по влогове", посочва Николова.

Средният ръст на цените на имотния пазар за последните 3 е около 19%, като през 2017 година увеличението на цените се ускори до около 9% годишно.

Безработицата бележи спад до 6,3%

Коефициентът на заетост е 71,1%

"С бързото покачване на предлагането обаче, както и с очаквания обрат при лихвите в световен и европейски план ръстът на цените на имотите е много възможно да се забави. Що се отнася до заплатите, там увеличението в момента е средно около 10% годишно, докато при пика през 2007 година се отчиташе около двойно по-високо увеличение, т.е. и по този показател сме далеч от нивата при бума от 2007-2008 година", се казва още в анализа.

"Като цяло, ако може да се направи грубо сравнение на сегашното икономическо оживление с това от периода преди кризата, то в момента по повечето показатели сме някъде на нивата от началото на 2005 година. С други думи, ако процесите се развият по аналогичен начин, то имаме още около 2-2,5 години преди да започнем да говорим за прегряване и риск от "твърдо приземяване", заключва Десислава Николова.