Русия и Китай се мъчат да попречат на усилията на ЕС да си осигури нови енергийни доставки от Централна Азия, предупредил е Пиер Морел, регионален пратеник на ЕС в региона. Освен това анализаторите се боят, че Турция също може да се навреди на европейските интереси, при положение че надеждите й за скорошно членство в ЕС не се оправдаят, пише EUOBSERVER.

„Има голяма конкуренция - Русия, Китай и САЩ. Там е също така и Турция, а Индия разработва сега стратегия" - казал е Морел на осми май в дебат на Европарламента в Брюксел, в навечерието на срещата на ЕС през юни, когато ще се приеме първата досега официална политика за Централна Азия.  

Фокусирайки върху Русия и Китай, дипломатът е обяснил, че независимо от традиционното съперничество между Москва и Пекин, двата колоса все по-активно ползват Шанхайската организация за кооперация - дремещ анти-терористичен клуб създаден през 2001, за да дискутират енергийната карта на Централна Азия.

Той описал стратегията на дуета в Централна Азия като „подход към ръководители на държави" за разлика от програмата за помощ за Централна Азия, в рамките на която ЕС ще отпусне €750 млн. за периода 2007 - 2013. Програмата за подпомагане е базирана на широки социални, търговски и екологични проекти, изградени с оглед дългосрочната стабилност.

„Не мисля, че има еквивалент от Русия и Китай в областта на водния и екологичния мениджмънт" - казал е Морел, добавяйки, че „институционалното засилване" на ЕС - желанията за преобразуване на правосъдната система и парламентите в Централна Азия, е единствения начин да се вкарат вътре големи, международни инвеститори за енергия.

„Само подходът към ръководителя на държавата няма да помогне", обяснил е евродипломатът. „Руснаците още не са достигнали точното ниво. Страните се боят от връщане на Русия или поне от използването на енергията като икономически лост срещу тях".

Казахстан, Туркменистан и Узбекистан се отцепиха от СССР през 1990те и се счита, че притежават около 5% от световните енергийни ресурси.

Но почти целия износ на петрол и природен газ за Европа се осъществява през тръбопороводи собственост на Русия, а на Брюксел му става все по-неудобно поради енергийната си зависимост от Кремъл.

След-колониалната игра на Русия
Руският „подход към държавните лидери" е изграден от смесица на заплахи и насърчения за авторитарните режими, управляващи всяка от трите Централно-азиатски държави.

„Туркмения е много важна за газовите доставки на Русия. Русия ще използва Туркмения за да може да изпълни поетите (от Русия) експортни задължения". Преди половин година почина президентът на Туркмения Сапармурат Ниязов, който държеше контрола над страната още от времето на административния елит от съветската ера.

Латвийския евродепутат от либералната партия Она Юкневичиене е казала на Морен, че „По време на разговорите ни стана ясно, че Казахстан изпитва голям натиск от Русия по енергийния въпрос", след като посети Астана като глава на делегацията на Европейския парламент миналата седмица.

В случая с Узбекистан, склонността на Русия и Китай да толерират големи насилия над човешките права е довела до „зрелищно" изместване на компаниите от САЩ и Германия от подкрепяните от узбекското правителство руски и китайски инвеститори.

Въпросът за Турция
Междувременно кандидатът за членство в Евросъюза Турция се вижда сама себе си като естествен партньор на енергийните интереси на ЕС в Централна Азия поради географското си разположение и историческите връзки с етническите турци, разпръснати в съседните държави. Но някои анализатори се чудят как ще реагира Анкара на отхвърляне на кандидатурата й от брюкселските стратези.

„Турската политика към Централна Азия наподобява приливи и отливи в зависимост от това дали Турция е отхвърлена или не от Запада и като резултат виждаме как Турция отново прегръща Централна Азия с подновено ударение върху пан-тюркизма", казва Рафаело Пантучи от лондонския Международен институт за стратегически изследвания.

 " Ако изиграе картите си правилно, тя може да стане критичния чеп на Централноазиатските енергийни доставки ... които могат да са една от основните турски алтернативи в случай на отхвърляне от Европа".

Турски дипломат е казал: „Имаме специални връзки и обширни интереси в региона на Евразия, но разбира се никога не сме гледали на отношенията си с региона като на алтернатива на курса ни към ЕС. Не мисля, че президентството на г-н Саркози ще промени позицията ни", визирал е той анти-турските апели на новоизбрания френски президент.