Общата търговия на Русия с Китай, най-големият й индивидуален търговски партньор, се е повишила с повече от 27% до над 100 млрд. долара миналата година, според китайските данни за търговията. Търговията включва предимно нефт, газ и метали. Но износът на руски селскостопански продукти също нараства, особено соята, който се е повишил повече от 10 пъти за четири години до близо 1 милион тона, информира WSJ.

Нарастването на търговията е подкрепено от личните усилия на китайския и руския президент, които са изградили партньорство, предназначено да затрудни Вашингтон дипломатически и икономически.

Най-вече частните инвестиции и рекордният износ на соя от руския Далечен Изток, който споделя граница от 2 600 мили с Китай, илюстрират усилията на някои малки и средни предприятия и ферми да се възползват от сегашните условия.

"По-голямата част от нашите икономически връзки с Китай се определят от Путин и Си, но малките и средни предприятия са в основата на всички търговски отношения, те все още трябва да се справят с тежката работа", казва Александър Габуев, председател на програмата Русия в Азиатско-Тихоокеанския регион в Московския център Carnegie.

Виктор Силохин, управител на кооперативното стопанство "Партизан" с площ 27 000 хектара, е оптимист, че продажбите ще продължат да се увеличават до близката Китай.

В продължение на десетилетия голяма част от руската икономика е ориентирана към Европа. Руската търговия с Европа обаче отслабва от 2012 г. насам и се увеличава с Китай. Г-н Силохин каза, че е изпращал реколтата от соя 2000 мили на запад до най-близкия преработвателен завод в Иркутск, Русия. В Амурския регион има три завода за преработка на соя, които обслужват китайския пазар.

"Има освободена ниша в Китай [заради американските темита] и ние можем да я запълним", казва Олег Турков, министърът на земеделието на региона Амур. "Можем да продаваме всичко, което отглеждаме- търсенето е неограничено."

Москва се стремеше да засили партньорството си с Китай през 2014 г., когато връзките с САЩ първоначално паднаха до ниво, подобно на това от Студената война, след като Русия беше обсипана с международни санкции за анексирането на Кримския полуостров в Украйна. Въпреки че китайските инвестиции все още не са достигнали нивата, на които се надяваше Москва, Путин работи за задълбочаване на връзките с Пекин.

Дали Русия може да засили производството си, за да посрещне значително китайското търсене, все още предстои да се види. Износът на соя от Русия съставлява само около 1% от годишния китайски пазар за внос на соя, възлизащ на 90 милиона тона, според данни на китайското правителство. САЩ бяха вторият най-голям износител на соя в Китай през 2017 г. след Бразилия, но това спря през 2018 г., след като Китай отвърна на търговските мита на САЩ със собствени мита.

Руски представители твърдят, че развитието на Далечния Изток има огромен потенциал. Изгражда се и мост над река Амур между Русия и Китай, с надеждата това да насърчи търговията. Г-н Турков казва, че регионът на Амур ще удвои годишния добив на соя до 2 милиона тона през следващите години, тъй като инвеститорите на агробизнеса, привлечени от китайското търсене, заместват изостаналите съветски практики и машини с високотехнологично оборудване.

Непредсказуемите валежи и ниски температури означават, че е малко вероятно в Източна Русия някога да се превърне в глобалун лидер на соята. Добивите на соя на най-добрите амурски ферми са по-малко от половината от средната стойност, получавана от фермерите в Бразилия, от която Китай вече получава по-голямата част от вноса си.

Но това, което руските производители на соя нямат от гледна точка на ефективност, те компенсират с по-ниските транспортни разходи. Столицата на Амурска област Благовещенск е на десет минути път с автобус до централната част на Хейхе, китайски метрополис от два милиона души.

Държавните служители на амурския регион и фермерите се надяват соята да поведе по-широк селскостопански бум. През януари Китай премахна забраната за внос на руски млечни продукти и птици. След това ще се отвори първият мост между Русия и Китай над река Амур, последван от първия мост за жп транспорт по-късно през 2020 г., който според местните власти ще засили търговията.