Големите търговски вериги за пореден път станаха обект на спорове в публичното пространство. Български депутати предложиха идеята те да не работят през уикендите, за да може хората да пазаруват от малките квартални магазинчета. Въвеждането на таван на надценките също предизвика бурни дебати.

Тези непазарни идеи за първи път обединиха търговци, производители, икономисти и потребители, които единодушно се противопоставиха на опитите за държавна регулация.

В същото време някои местни производители пък поискаха 50 процента от стоките в търговските вериги да бъдат българско производство. Нов бизнес модел - бутикови щандове за български храни в тези вериги, засега тушира споровете между търговци и производители.

Всъщност, проблемът с протекцията на местното производство се оказа небългарски патент. ЕК предупреди, че през последната година много страни по света се опитват „чрез груб протекционизъм" да защитят търговските си интереси, като това създава заплаха за глобалното възстановяване.

В този контекст българският икономически анализатор Петър Ганев ни припомни френския икономист Фредерик Бастиа и неговото осмиване на узаконените привилегии на епохата от 1845 г. Става дума за известната „Петиция от производителите на свещи за забрана на Слънцето". Те се обръщат към законодателя, за да ги защити от гибелната конкуренция на слънцето, което убива тяхната индустрия. Молбата е да се прокара закон, изискващ „затваряне на всички прозорци, капандури, завеси, капаци и транспаранти...накратко всички пролуки, през които светлината влиза в къщите в ущърб на нашите добри индустрии". Този пример показва, че облагодетелстването на местното производство е в ущърб на хората.

В България има около 15 национални и 15 регионални търговски вериги само в сферата на храните. И всички те държат под 40 процента от пазара. Всичко останало е в малки магазинчета, бакалии, пазари. За коментар по темата поканихме Йордан Матеев, директор на Сдружение за модерна търговия.

Има ли война между производители и търговски вериги?

Война няма и никога не е имало. Напротив - казва Йордан Матеев. - Българските производители работят прекрасно с търговските вериги, откакто те съществуват на българския пазар - от 2000 г. насам. Благодарение на търговските вериги не само че голяма част от българските производители разраснаха значително своя бизнес, но те успяха да стъпят и на международните пазари чрез мрежата на същите тези вериги извън България.

Къде е същността на проблема?

Когато един производител не е конкурентоспособен, той трябва да го разбере - казва Йордан Матеев, като уточнява, че лошата новина обикновено се казва от търговската верига. - Защото тя получава информация директно от потребителя. Когато той не потребява дадена стока и предпочита конкурента, това е ясен сигнал, че въпросният производител трябва да подобри качеството или да намали цената, да направи стоката по-атрактивна за потребителя. Вината обаче не е в търговеца. Това е преди всичко лош мениджмънт. Голяма част от българските производители се оказаха неподготвени за условията на кризата. Една част от тях дори загубиха своите позиции на пазара.

Как ще коментирате предложението във всеки супермаркет или хипермаркет да се открие щанд само с българска продукция?

Това е едно популистко решение на българските политици - категоричен е Йордан Матеев. - Вместо да се занимават с реалните проблеми, например защо икономиката е на ръба на рецесията, те се занимават с идеи, които не само няма да помогнат, но и ще навредят. Тази идея не отчита факта, че българските търговци са пълни с българска стока и каквито и ограничения да се сложат от държавата, то делът, който в момента е в търговските вериги, значително надхвърля тези ограничения. Има и чисто емоционална подкрепа на българското, защото само в хранителната сфера в търговските вериги работят около 20 000 човека и всички те са българи. Така че подобни идеи за защита на българското просто се плъзгат на повърхността и по никакъв начин не отразяват реалността. А тя е, че българските производители са в търговските вериги и може да се уверите със собствените си очи.

В ЕС също се заговори за проблеми между търговци и производители. Затова ЕК излезе в началото на т.г. с т.нар. „Зелена книга" с 10 принципа на добри търговски практики. В много страни са предприети национални регулации, които според Брюксел по-скоро вредят, отколкото помагат. До края на т.г. ЕК ще се произнесе дали да има подобни регулации. Затова смятаме, че всички проблеми ще намерят своето решение на ниво ЕС, обобщава Йордан Матеев.