Бизнесът не се страхува от конкуренцията или от корупцията, а от политическата нестабилност. Икономиката ни не е в криза, но работи на ниска предавка. Това е може би най-краткото резюме на новото издание на "Бизнес барометър" на УНСС, едно от малкото независими изследвания, което всяка година пита директно стотици мениджъри какво ги тревожи, и получава отговори, от които властта невинаги е доволна.

Средната оценка, която анкетираните са дали за себе си и развитието си е Добър 4,20. Наблюдава се стагнация. Извадката е направена сред 600 фирми - 150 микро, 150 малки, 150 средни и още толкова големи фирми.  

Снимката на българския бизнес към момента е противоречива. Фирмите демонстрират управленска дисциплина и технологична адекватност, знаят как да работят, следят тенденциите, адаптират процесите си. Но зад тази фасада стоят ограничени финансови буфери.

"Искаме да развиваме това събитие, защото има огромен потенциал", каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС. "Говорили сме той да се популяризира. Ще публикуваме изследванията, защото тази информация може да помогне за взимане на решения в днешния несигурен свят".

Ниските възнаграждения и растящите разходи образуват опасна ножица, от която първи изпадат квалифицираните кадри. А точно те са дефицитът, за който бизнесът говори най-гласно. Около 15% от анкетираните фирми вече разчитат на работна ръка от чужбина.

Според бизнеса нищо особено не е станало с приемането на еврото. Всеки четвърти отговаря, че отношението към промяната е "Задоволително". Все пак някои фирми смятат, че влизането ни в еврозоната е попречило много на икономическия климат. Други са казали точно обратното.

Корупцията е заден план и не фигурира сред най-големите притеснения на бизнеса.

Проф. д.н. Симеон Желев ръководи проекта. "Войната в Близкия изток е нов голям конфликт, чието влияние върху бизнеса не успяхме да засечем. Ако бяхме направили изследването сега, отговорите вероятно щяха да са съвсем различни", каза на представянето на изследването той.

Бизнесът не очаква катастрофа с икономиката, но не очаква и облекчение, което може да е проблем за бъдещо развитие. Търсенето ще се задържи, а адаптивността ще продължи да е главното оръжие на фирмите. Данъчната и осигурителната тежест обаче няма да намалеят, а достъпът до кадри и финансиране няма да се подобри съществено.

Най-тревожният индикатор в цялото изследване е разликата между оценката за пазарната среда и тази за институционалната, която е над 20 пункта. Бизнесът вярва в пазара, но не вярва в системата около него. И колкото повече тази пропаст расте, толкова по-скъпо ще ни струва.

От 1999 г. насам изследователи от УНСС задават на стотици български мениджъри едни и същи въпроси. Проектът "Бизнес барометър" е лонгитюдно емпирично изследване, финансирано от фонд "Научни изследвания" на университета, което се провежда редовно до 2012 г., след което замлъква за десетилетие. През 2023 г. е възобновен. Миналата година е регистриран в патентното ведомство като марка на УНСС.

Малко изследвания в България могат да покажат как нагласите на бизнеса са се движили в продължение на 25 години.