С предстоящото присъединяване на Украйна към европейския пазар българските зърнопроизводители усещат осезателно заплахата от нарастващата конкуренция, пише в коментара си Farmer.bg.

Първо, защото зърното от черноморския регион ще стане предпочитано от европейските търговци заради големите количества, които могат да доставят, и второ, заради цените, с които и досега Украйна печелеше търговете за държавите от Близкия Изток и Северна Африка.

Вярно е, че отглеждането на зърнени и технически култури е по-рентабилно от останалите култури, но втора година българската царевица трудно се реализира извън страната, основно заради високата й себестойност, която не може да отговори на външната конкуренция.

След като на европейския пазар излезе и украинската пшеница, годишно държавата от бившата ОНД ще осигурява по 10-15% от потреблението в рамките на Европейския съюз. Това е огромен дял от пазара, където до момента търговците намираха добра реализация за българското зърно.

В последните години 75% от българския експорт се пада точно на европейския пазар. Затова и всяка година площите с пшеница нарастват за сметка на останалите култури.

През следващия програмен период държавите от Европейския съюз неслучайно промениха рязко формата за подпомагане на заетите в селското стопанство, насочвайки безвъзмездната помощ към видовете дейности, които опазват околната среда.

На този фон естествено възниква въпросът дали зърнопроизводството ще бъде така ефективно като досега, още повече, че поне 5% от площите ще бъдат оставяни за угар, а това означава намаляване на добивите.

Големите арендатори отдавна щяха да се преориентират към по-екстензивните производства като зеленчукопоризводство или друг вид култури, ако вътрешният пазар беше регулирани и беше създадена европейска система за дистрибуция с модерни складови помещения. Това посочи неотдавна председателят на асоциацията на земеделските производители Венцислав Върбанов.

При подготовката на новите политики в областта на селското стопанство администрацията само декларативно даваше сигнали, че след 2015 г. ще насърчава с предимство екстензивните подсектори като производство на плодове, зеленчуци, биопродукти и др.

Последните дискусии с бранша показват, че не е мислено как точно ще става това подпомагане, за да се преодолеят досегашните проблеми с ползването на земеделските земи и припокриванията, предизвикали сериозни санкции за редица производители.

Затова и фермерите са притеснени как точно администрацията ще контролира спазването на изискванията за екологично насочените площи или за ротацията на културите, залегнали в „зелените дейности" след 2015 г.

Дори европейските държави с мащабно фермерство коренно измениха политиката си, заделяйки огромна част от субсидиите в подкрепа на млечното животновъдство, производството на протеинови култури и др. В същото време в България не е ясно дали 2% от годишните директни плащания ще бъдат заделяни за стимулиране на стопанствата, които ще отглеждат протеинови култури. В страната производството на грах, боб, нахут, бакла или леща почти изчезна. А възстановяването на подобни производства би означавало немалко средства, които не са по силите на средните или дребни производители.

Затова фермерите очакваха от администрацията анализ, подплатен с факти, за това какво селско стопанство ще развива страната до 2020 г. Защото незаетите ниши на българския и европейските пазари не са толкова много. И тяхното заемане зависи от правилните политики, които се инициират от фермерите, но без подкрепата на държавата трудно могат да се реализират.