Инфлационните шокове из Източна Европа постиха политиката на местните централни банки на централно място във вниманието на трейдърите на облигации и валути, макар политиците да омаловажават ръста на цените, пише Bloomberg.
Чешката крона поскъпна най-много сред съседите ѝ през тази година и достигна 7-годишен връх в сряда заради възможността за девето повишаване на лихвите в рамките на малко над две години, която привлича инвеститорите. В другия край унгарският форинт се представя най-зле, след като централната банка не иска да предприеме промени. Доходността по облигациите в региона расте.
През последната седмица бяха публикувани данни за по-висока от очакваната инфлация в Полша, Чехия и Румъния. В България годишното покачване на цените достигна връх от 2011 г. насам - 3,8%. Данните разтърсиха пазарите и им припомниха, че рисковете от високата заетост и недостига на работна ръка не са отминали. Регионът е в ярък контраст с еврозоната, която неуспешно се опитва да предизвика инфлация.
В момента трейдърите включват в цените риска, че инфлацията може да остане по-висока за по-дълъг период на време, докато централните банки третират проблема като временен, казва Тата Гоус, валутен стратег в Commerzbank AG в Лондон.
След инфлационната изненада в Полша, доходността по 10-годишните облигации се покачват с 16 базисни пункта до 2,23%, почти двойно над ръста в дълга на Унгария и Чехия. В същото време форинтът поевтиня с 1% спрямо еврото заради една от най-дълбоките отрицателни лихви в света. Чешката крона расте с 0,8%, а полските злоти с 0,4%.
Концентрацията върху политиката на централните банки маркира промяна от досегашното поведение на трейдърите. Пазарите досега почти изцяло се движеха като един блок, а цените се качваха и падаха след последните заглавия за търговската война между САЩ и Китай.
Историята подсказва, че централните банки в региона може и да са прави. Миналата година бе записано покачване от 1,2 процентни пункта в инфлацията в Унгария, което накара доходността по 10-годишните облигации да се покачи със 75 базисни пункта. По-късно растежът на цените се успокои, а централната банка не показа знаци, че ще се откаже от ултрахлабавата парична политика. В крайна сметка доходността по дълга падна до рекордно ниско ниво.
Очаква се и през януари да има сериозно покачване на инфлацията, заради статистическия ефект от цените на петрола. Повечето централни банки обаче прогнозират, че ръстът на цените ще се успокои.