Инфлационните шокове из Източна Европа постиха политиката на местните централни банки на централно място във вниманието на трейдърите на облигации и валути, макар политиците да омаловажават ръста на цените, пише Bloomberg.

Чешката крона поскъпна най-много сред съседите ѝ през тази година и достигна 7-годишен връх в сряда заради възможността за девето повишаване на лихвите в рамките на малко над две години, която привлича инвеститорите. В другия край унгарският форинт се представя най-зле, след като централната банка не иска да предприеме промени. Доходността по облигациите в региона расте.

През последната седмица бяха публикувани данни за по-висока от очакваната инфлация в Полша, Чехия и Румъния. В България годишното покачване на цените достигна връх от 2011 г. насам - 3,8%. Данните разтърсиха пазарите и им припомниха, че рисковете от високата заетост и недостига на работна ръка не са отминали. Регионът е в ярък контраст с еврозоната, която неуспешно се опитва да предизвика инфлация.

В момента трейдърите включват в цените риска, че инфлацията може да остане по-висока за по-дълъг период на време, докато централните банки третират проблема като временен, казва Тата Гоус, валутен стратег в Commerzbank AG в Лондон.

След инфлационната изненада в Полша, доходността по 10-годишните облигации се покачват с 16 базисни пункта до 2,23%, почти двойно над ръста в дълга на Унгария и Чехия. В същото време форинтът поевтиня с 1% спрямо еврото заради една от най-дълбоките отрицателни лихви в света. Чешката крона расте с 0,8%, а полските злоти с 0,4%.

Концентрацията върху политиката на централните банки маркира промяна от досегашното поведение на трейдърите. Пазарите досега почти изцяло се движеха като един блок, а цените се качваха и падаха след последните заглавия за търговската война между САЩ и Китай.

Историята подсказва, че централните банки в региона може и да са прави. Миналата година бе записано покачване от 1,2 процентни пункта в инфлацията в Унгария, което накара доходността по 10-годишните облигации да се покачи със 75 базисни пункта. По-късно растежът на цените се успокои, а централната банка не показа знаци, че ще се откаже от ултрахлабавата парична политика. В крайна сметка доходността по дълга падна до рекордно ниско ниво.

Очаква се и през януари да има сериозно покачване на инфлацията, заради статистическия ефект от цените на петрола. Повечето централни банки обаче прогнозират, че ръстът на цените ще се успокои.

Защо Източна Европа не се плаши от забавянето в еврозоната?

Защо Източна Европа не се плаши от забавянето в еврозоната?

Ефектът засега е минимален, а растежът в тази част на континента е подкрепен и от други фактори