За състоянието на сектора на биологичното земеделие и животновъдство у нас, и как да различим екологично чистите от произведените по конвенционален начин хранителни продукти, разговаряме с Искрен Мутафов, председател на УС на Сдружението на българските производители на биопродукти. 

Г-н Мутафов, какво по Ваша оценка е общото състояние сега на сектора на производство на биологични продукти у нас. Тази година по предварителни оценки ще има ли ръст на производството на български биопродукти - в натура и в парично изражение?

Състоянието на сектор биопроизводство в България, през отминаващата вече стопанска 2024-25 година, е изключително тежко. Като започнем от екстремните не типични за средата на пролетта застудявания, които поразиха над 90% от продукцията в овощарството - както в конвенционалното, така и в биологичното производство - което е в пъти по-чувствително към подобни природни "сътресения". След това като преминем през дългите летни периоди на засушаване, в резултат на което наблюдаваме в пъти спад при добивите на биологичен пчелен мед, например.

Тук е мястото да кажа, че каквито и компенсации да предприеме държавата, то те са "капка в морето" на фона на загубите, които търпят земеделските стопани, в резултат на климатичните промени. Заради посоченото настояваме за отпадане на модуларната ставка при агро-екологичните плащания. Защото тя само довежда до "натаманяване" на размера на стопанствата, според това в коя група е най-изгодно да попаднат по размер както на обработваемите площи, така и на отглежданите пчелни семейства. А за никого от бранша не е тайна, че най-изгодна е групата на 251 и повече (252, 255) пчелни семейства, като за над 501 броя пчелни семейства независимо от броя им, ставката е твърдо фиксирана на група, и на практика подпомагането може да е почти "жълти стотинки" на единица.

Кое направление е по-развито - производството на животински биологични продукти или на растителни? А търси ли се много екологично чистият мед?

И двете направления се развиват с малки крачки, не може да се говори за съревнование между едно или друго направление. Но е факт, че такава модуларна ставка каквато прилагат в биологичното растениевъдството и в биологичното пчеларство, нямаме в биологичното животновъдство - и тя по един или друг начин изкривява пазара, за това пак подчертавам, че настояваме за отпадането ѝ.

Колкото до пчелният мед, коректно е да се нарича, биологичен пчелен мед, който е произведен от пчелари (стопанства), които осъществяват своята дейност под зоркия поглед на конролиращи ги организации и са вписани в единния био регистър на биологичните производители. Затова всичко друго, като еко, екологично чисто, натурално и подобни, без да се извършва под контрола на сертифицираща организация, е опит за заблуда и измама на потребителя на мед.

Снимка 698805

Източник: БГНЕС

Има ли региони в страната, където почвените и климатичните условия са по-подходящи за биопроизводсво на плодове, зеленчуци, мед, животни хранени с чист фураж?

Безспорно е, че пасищното животновъдство, респективно биологичното животновъдство, е по-развито в полупланинските и планинските региони, поради специфичните климатични особености и наличието на много повече пасища.

Колкото пък до биологичното растениевъдството, то при стриктното спазване на всички изисквания на биологичното производство, няма особено значение в кой географски регион на страната ни се осъществява.

Важна е както проследяемостта на целият процес на биологично производство, така и крайният продукт да бъде гарантирано екологично и биологично чист и потвърден със съответните лабораторни изследвания.

А колко средно са по-високи цените на биологичните продуктите спрямо тези на отглежданите без спазване на екологични изисквания?

Както споменах, трябва да се прави разлика между продукти произведени по биологичен начин, под контрола на сертифицираща организация, и съответно фигуриращи в биологичният регистър, поддържан от Министерството на земеделието и храните, и на такива продукти които някой си им "лепва етикета" по свое усмотрение - еко, екологчино чист, натурален и т.н.

Разликата която има в цените на плодове, зеленчуци, животински продукти и пчелен мед произведени по конвенционален начин и съответно произведените по биологичен метод, е от порядъка на 20-30%, като тенденцията е тази разлика все повече да се стопява, като се компенсира от субсидиите.

Но за съжаление, те са крайно недостатъчни да покрият тази разлика, която идва от значително по-ниските нива на добивите по биологичен начин, в сравнение с добивите на конвенционална продукция.

Г-н Мутафов, с оглед на инфлацията у нас през последната около година и половина и повишаващите се цени на стандартните продукти - как се отразява това на биопродуктите като обем на продажбите?

Може би, точно инфлацията е тази, която "изяжда" разликата между цените на конвенционалните и биологичните продукти, и както споменах, тази разлика сега се движи в границите 20-30% - докато преди няколко години беше от порядъка на 40-60%.

Като нито инфлацията, нито повишаващият се стандарт на живот и респективно повишената покупателна способност на хората, не са факторите, които ще доведат до значителен ръст при продажбите на биологична продукция.

Според мен, основно за това (ще) допринасят информационните кампании и повишената информираност на гражданите - именно как да различават истинския биологичен продукт от имитиращия, опитващ се да вкара потребителя в заблуждение.

А търсят ли се в чужбина нашите биопродукти?

Моите наблюдения върху износа на биологични продукти са свързани най-вече с износа на биологичния пчелен мед, който традиционно има много добри позиции на международните пазари.

И въпреки че през последните няколко години се наблюдаваше значителен спад на международните му цени, то през последните седмици виждаме положителни сигнали, т.е. лек възходящ тренд при цените на биологичния пчелен мед на международните пазари.

Г-н Мутафов, според Вас държавата какво още може да се направи в посока на подпомагане на сектора?

Да, споменах за някои от проблемите, които са "породени" от държавата и сгрешената ѝ, намеса в сектора, най-вече по отношение на различните ставки за групи на подпомагане, които съм категоричен че трябва да отпаднат. Много са нещата за които държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните са "длъжници" на биологичният сектор, като на "първо четене" се сещам, че може да се наблегне на по-добрата организация и да бъдат заделени малко повече средства за презентиране на българските биологични продукти на международни изложения.

И още нещо, важно за нарастващия брой потребители на български биопродукти - винаги ли може да сме сигурни, че обозначението на даден хранителен продукт с "био" гарантира, че той наистина е екологично чист?

За този важен въпрос вече споделих мнението си, но сега обобщавам, че за да бъде наистина един продукт биологичен и да има правото да носи символа/логото (зеленото листо с 12-те звезди на Европа) за био продукт, то той следва да бъде произведен от земеделски стопанин, който е под контрола на сертифицираща организация и е вписан в регистъра към Министерството на земеделието и храните.

Само и единствено посоченото гарантира, че даденият продукт е наистина биологичен.