Източно европейските държави не се притесняват, че икономическият растеж попадне в капана на забавянето на най-големите им търговски партньори, пише Bloomberg.
Благодарение на повишаващите се заплати, ръстът на потребителските разходи и инвестициите, както и на пространството за подкрепа на растежа чрез публични разходи, политици и икономисти от бившите комунистически държави, включително Румъния и Унгария, смятат, че връзките с европейските държави на запад не са единственото, което ще им помогне да растат по-бързо, отколкото еврозоната.
"Начинът, по който подготвихме бюджета за 2020 с повече внимание към инвестициите, ни помага да сме спокойни, че няма да бъдем засегнати", казва румънският министър на финансите Флорин Киту. "Не съм притеснен за забавяне на икономиката".
Увереността е подкрепана и от прогнозите на Международния валутен фонд. Макар че намали прогнозите си за растежа в еврозоната в последния доклад, институцията повиши тези за развиващите се държави.
Източните държави от години изпреварват запада, след като бившите комунистически държави се възползват от чуждестранните инвестиции, за да увеличат производителността си, като в същото време остават източник на евтин труд за западните гиганти.
Тази динамика започва да се променя обаче, след като двуцифреният ръст на възнагражденията от Балтийския регион до Балканите подкрепя потреблението, данъчните приходи и инвестициите.
В Унгария правителството на премиера Виктор Орбан разчита на обещания от частните компании за инвестиции от над €10 милиарда, посочва Габор Гион, министър по финансовите въпроси.
Макар че не даде детайли, правителството планира и нов пакет фискални стимули, насочен основно към предприятията, към второто тримесечие на годината. "Инвестициите са много високи. Вярваме, че можем да запазим ниво на инвестициите от 25% от икономиката и дори повече".
В Северна Македония, бивша югославска република, която промени изцяло икономиката си с поглед към Европейския съюз, 48% от износа отива към Германия. Забавянето се усеща, като кабинетът намали прогнозата за растеж през 2020 г. Но все пак тя гласи, че икономиката ще запише експанзия от 3,8% тази година.
МВФ обаче предупреждава, че Източна Европа все пак остава частично зависима от големите производствени вериги на Запада. И ако забавянето в еврозоната се засили, ефектът ще стане по-ясно изразен. В момент, в който централните банки на повечето държави намаляват лихвите до рекордно ниски нива, правителствата трябва да излязат на преден план и да подкрепят растежа чрез разходи.