Световната банка намали прогнозите си за растежа на българската икономика

Световният икономически растеж се очаква да се забави до 2,9 процента през 2019 година от ревизираните в посока надолу 3 процента за 2018 година, гласи нов доклад на Световната банка. Сред основните причини са забавянията в световната търговия, както и при производствената активност. Търговските напрежения между Съединените американски щати и Китай - двете най-големи икономики в света - остават високи.

Растежът на развитите икономики ще се забаяви до 2 процента. По-ниското външно търсене, растежът на разходите за заеми и несигурността в поликите ще забави и експанзията на развиващите се страни до 4,2 процента.

"В началото на 2018 година световната икономика работеше на всички цилиндри, но загуби скорост през годината - и през тази пътуването ще стане още по-неравно", коментира главният изпълнителен директор на институцията Кристалина Георгиева. "Тъй като насрещният вятър се увеличава за развиващите се страни, световният прогрес с борбата срещу бедността може да бъде поставен в опасност. За да се запази инерцията, държавите трябва да инвестират в хората", допълва тя.

Прогнозите за САЩ и еврозоната остават непроменени за 2019 г. - 2,5% за щатите и 1,6% за блока. През 2020 г. САЩ ще забави рязко темпо до 1,7 процента повишение, а еврозната до 1,5%.

Очаква се Русия, след забавяне от 0,1 пр. п. през 2019 г. спрямо 2018 г. до 1,5% да запише 1,8% ръст на БВП през 2020 и 2021 г.

България и региона

Според доклада, икономиката на България се е разширила с 3,3 процента през 2018 година. През лятото институцията прогнозираше експанзия от 3,8 процента.

За 2019 година прогнозата е 3,1 процента, като през лятото очакванията за 2019 година бяха за растеж от 3,6 процента. Очаква се през 2020 г. ръстът да се забави до 3 процента, а през 2021 г. - до 2,8 процента. Предходните прогнози за следващите две години бяха с 0,5 и 0,6 пр. п. по-високи.

Световната банка посочва, че забавянето на износа и недостига на работна ръка е забавил растежа в България, както и в Хърватия и Румъния.

Прогнозата за Източна Европа за 2019 г. е 2,9 процента, с 0,7 пр. п. по-ниска от лятната. През 2020 и 2021 г. ръстът в региона ще се увеличи до 3,1 и 3,4 процента съответно.

Западните Балкани ще растат по-бързо - с 3,5% през тази година и с 3,8% през 2020 и 2021 г. Централна Европа ще отбележи експанзия от 3,6% през настоящата година и 3,3 и 3% през следващите две.

Световната банка посочва, че остатъчени ефекти от финансовия стрес в Турция ще натежат над растежа в региона на Европа и Централна Азия и през тази година, забавяйки ги до 2,3 процента. Очаква се самата страна да отбележи експанзия от едва 1,6 процента заради високата инфлация, високите лихви и ниската увереност на потребители и инвеститори.

Латинска Америка ще нарасне с 1,7 процента тази година, благодарение на покачване на частното потребление. Бразилия ще расте с 2,2 процента, ако фискалните реформи бъдат прокарани бързо. Аржентина ще отбележи 1,7 процента ръст на БВП заради фискалната консолидация, която ще доведе до загуба на заетост и намаление на потреблението и инвестициите.

Близкият изток и Северна Африка ще отбележат 1,9% повишение през 2019 година. Въпреки забавянето на световната търговия и затягащите се фискални условия, местни фактори - особено реформи - се очаква да подкрепят растежа. Растежът сред страните-износителки на петрол ще достигне 2,6 процента от 2 процента през 2018 г.

Очаква се икономиката на Иран да се свие с 3,6% заради американските санкции.

Добро представяне се очаква от Египет - 5,6% благодарение на реформи, които подобряват бизнес климата.

В Южна Азия регионалният растеж ще достигне 7,1 процента, благодарение на все повече инвестиции и силно ниво на потребление. Индия ще нарасне със 7,3 процента през фискалната 2018/2019 г.

В същото време UniCredit Bulbank изчисли, че реалният годишен ръст на брутния вътрешен продукт на България е 3,5 процента, а през 2019 година ни очаква още по-силна експанзия - с 3,9 процента.

"Ако тази прогноза се материализира, 2019 г. ще се окаже шестата поредна година на растеж, което ще маркира втория най-продължителен период на експанзия в най-новата стопанска история на страната.", се посочва в анализа.

Като причина за ускорения ръст икономическият екип на банката посочва намаляването на въздействието от временни фактори, които въздействаха за забавянето на растежа през 2018 г.

Тези фактори са тежкият спад на износа на стоки за Турция, по-високите цени на енергийните суровини и най-вече по-слабата от очакваната реколта на някои селскостопански култури в резултат на засушаването през лятото на 2018 г.

"Освен намаляване на въздействието на тези фактори, растежът през 2019 г. ще бъде подкрепен от умерена фискална експанзия в комбинация с известно нарастване както на частните, така и на публичните инвестиции", допълват от екип икономически проучвания наUniCredit Bulban.

В анализа се посочва още, че предвидените в бюджета стимули се очаква да подпомогнат растежа през 2019, преди фискалната политика да се трансформира в неутрална спрямо растежа през 2020 г. Сред планираните за 2019 г. мерки, с най-силен стимулиращ ефект по отношение на вътрешното търсене, се очаква да бъдат увеличаването на разходите за инфраструктурно строителство и увеличаването на заплатите в публичния сектор.

"Очакваме бавното изпълнение на инфраструктурните проекти от предишните няколко години, включително и тези финансирани със средства от ЕС, да започне да се преодолява в хода на 2019 г.", допълват те.

Забавяне на растежа на БВП до 3% се предвижда през 2020 г., поради очакваното значително забавяне на икономиката на еврозоната в комбинация с краткотрайна рецесия в САЩ.