"Задушаваме се! Задушават ни!", скандира Благой - 30-годишен мъж, по време на скорошен протест в Битоля, живописен град, разположен в югозападната част на Северна Македония. Благой, което впрочем не е истинското му име, тъй като човекът иска да защити самоличността си, се присъединява към около стотина други граждани, които всяка година се събират в центъра на града, за да изразят неодобрението си от постоянните проблеми, свързани със замърсяването на въздуха, пише Balkan Insight. Това е мащаб на влошаване на околната среда, на който не сме свидетели никъде другаде в Европа.
Връх Пелистер се намира в националния парк на Северна Македония, той е висок 2601 метра и е с изглед към Битоля, но жителите често не могат да го видят заради гъстия смог и мъгла, които покриват този балкански град, особено през зимните месеци, когато търсенето на отопление и енергия нараства. В центъра на града регистрираните нива на частици PM10 са обезпокоително високи, като на моменти надхвърлят дневните граници над пет пъти.
"Имаме планини, но дишаме дим; децата ни страдат от липса на чист въздух", казва Благой пред BIRN.
Лошото качество на въздуха в града се дължи до голяма степен на дейностите на минно-енергийния комплекс REK Bitola, масивно промишлено и енергийно съоръжение, което използва нискокалорични въглища от околния район, за да захранва своите операции. Лигнитните въглища са най-нискокалоричният вид въглища, които поради състава си, включващ сяра и азот, отделят големи количества прахови частици при изгаряне в топлоелектрически централи на въглища.
Топлоелектрическата централа в Битоля е проектирана да работи на лигнитни въглища. Още по-лошо, той няма съоръжения за десулфуризация за отстраняване на серен диоксид (SO2) от отработените димни газове. Доклад, публикуван от Bankwatch и CREA през септември 2021 г., разкри, че REK Bitola 1-2 е регионално четвъртият най-голям емитер на SO2 през 2020 г., изпомпвайки 3,3 пъти повече от допустимото.
"По отношение на серните емисии REK Bitola е отговорен за над 90 процента от всички серни оксиди, емитирани на национално ниво", твърди Eco-awareness Skopje - център за екологични изследвания и информация, който обръща особено внимание на използването на въглища като източник на енергия и неговите отрицателни въздействия върху околната среда.
Източник: Wikipedia
И все пак ситуацията за гражданите на Битоля, както и на цяла Северна Македония, се влошава не само от гледна точка на околната среда, но и от гледна точка на опазването на културното наследство. Благой и останалите протестиращи са против разширяването на ТЕЦ Битоля.
Този проект заплашва да влоши не само вече тежката криза със замърсяването на въздуха, която и без това поразява града, но той се намира и в близост до новата мина Живойно, която ще захранва електроцентралата. Тя пък е до Влахо - най-старото неолитно селище в Северна Македония, което е богато на археологически съкровища, но и на...лигнитни въглища.
Така археологическият обект се превръща в център на разрастващата се битка между централната и местната държавна власт от една страна и от археолози, екоактивисти и местни жители, от друга.
Днес местните медии задават сериозни въпроси относно компанията, получила концесията за изграждане и експлоатация на мина Живойно и властите, регулиращи дейността й, след като местни археологически експерти алармираха обществеността за мащабното унищожаване на историческо наследство на мястото и съдебно дело, разкриващо вината на компанията за това.
Съдът глоби замесената компания, но със символичните 6000 евро - незначителна сума в сравнение с непоправимите щети, нанесени на македонското историческо наследство, твърдят археологически експерти.
"Това, което изкопаят във Влахо, накрая ще ни унищожи", казва Благой.
Неолитни артефакти, обвити в лигнит
Ситуация, при която нуждата от енергия и опазването на културното наследство са в конфликт, е възникнала поради значителните запаси от лигнитни въглища, открити под Влахо, който е сгушен в зоната за подземен и повърхностен добив на въглища Живойно. Мястото е добре известно находище на въглища, като националният производител на електроенергия Elektrani na Severna Makedonija - ESM, поставя прогнозните експлоатируеми запаси на 53 милиона тона в своя План за развитие и инвестиции 2018-2022.
Според Global Energy Monitor, вече има планове за производството на 1 милион тона през първата година от дейността на Живойно в рамките на площ от 25 хектара, увеличаване на площта с още 25 хектара след това и нарастване на производството до приблизително 2 милиона тона годишно.
Решението за откриване на процедурата за разпределяне на терена за потенциалния концесионен добив в Живойно беше официално обявено в Държавен вестник още на 4 юли 2019 година.
Като част от решението правителството трябваше да сформира комисия, която да отговаря за улесняването на публичната покана и разработването на тръжната документация, наред с други задължения. Впоследствие, след одобрение на тръжната документация, концесията беше предоставена чрез публичен търг, проведен по електронен път.
Решението за предоставяне на концесия на JMP KOP International DOO Bitola беше официално финализирано и публикувано на 28 януари 2020 г. В него изрично се посочва определената концесионна площ, продължителността на концесионния период (шест години) и определената сума, дължима на държавата от страна на компания.
На 7 април 2022 г. на сайта на Министерството на околната среда и устройственото устройство беше публикуван екологичен доклад на електрическата компания ESM, като този проект "е категоризиран в групата проекти, за които е задължително да има оценка на въздействието върху околната среда".
След това, на 27 септември 2022 г., централното правителство се съгласи с предложението на JMP KOP International за отчуждаване на земеделска земя в Живойно, която е била частна собственост. Целта на тази експроприация на земя, според компанията, е била "да се улесни предоставянето на обществени услуги в сектора на енергетиката и суровините". Положителното решение, записано в протокола от 85-то заседание на правителството от 27 септември 2022 г., е достъпно на сайта на правителството.
Въпреки че предложението на JMP KOP International за отчуждаване на земята беше прието чрез гласуване на заседанието на правителството, липсата на каквато и да е информация за връзка с компанията, като адрес, имейл или телефонен номер в заявлението, поражда опасения относно откритостта и прозрачността. Усилията на BIRN да се свърже с JMP KOP International останаха без резултат.
JMP KOP International започна изкопни работи в минния район Живойно през ноември 2022 г. И малко след това скоро започнаха да се появяват проблеми.
Унищожаване на минало и бъдеще
През февруари тази година общественият гняв избухна, когато се материализира, че първоначалните дейности на JMP KOP International за откриване на мина Живойно, извършени между ноември 2022 г. и март 2023 г., са причинили значителни културни разрушения в местността Влахо.
Според археолозите дейностите са довели до разрушаване на източната периферия на обекта, като са нанесени щети и на археологическите пластове в северната му периферия.
Благодарение на геомагнитното сканиране на целия обект, извършено от Администрацията за опазване на културното наследство преди началото на минните дейности, има достатъчно информация за археологическото съдържание и обхвата на неолитното селище, за да се направи точна оценка на всичко, което е унищожено .
"Става въпрос за огромен брой неолитни съдове, модели на къщи, жертвени олтари, фигури, бижута, костни инструменти, брадви и ножове - т.е. предмети, които хората в праисторията са използвали в ежедневните си дейности, както и за ритуали", разказва д-р Гоце Наумов, който е ръководител на археологическите проучвания на обекта за Центъра за праисторически изследвания, казва пред BIRN.
Той смята, че като се вземат предвид водещите технически постижения на неолитните занаятчии в Пелагония - равнина, споделена между Северна Македония и гръцката област Македония, някои от унищожените артефакти могат да се считат за шедьоври на своето време.
"Това се отнася и за разрушените сгради - т.е. жилища и работилници, направени от глина - които представляват забележително отражение на неолитната архитектура. В това отношение щетите са с огромни размери, а стойността на унищожените артефакти и сгради е огромна, защото се отнася за милиони обекти и стотици сгради", добавя Наумов.
Неправителствената организация Eco-awareness също разкритикува оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), извършена и публикувана на 7 април 2022 г.
"Проектът за откриването на мина Живойно получи разрешение за работа въз основа на писмен проект, който е непълен и недостатъчен документ, анализиращ въздействията [на мината] и предоставящ мерки за защита", коментира Ана Чолович Лешоска от Eco-awareness.
Еко-активистите твърдят, че проектът за откриване на мина Живойно е трябвало да изисква по-задълбочена оценка, обхващаща както социално-икономическите параметри, така и културните обекти, поради естеството на самата дейност и факта, че проектът е в напълно нова и чиста локация.
Неправителствената организация твърди, че ако беше направена адекватна оценка, последващите щети върху обекта Влахо и неговите археологически богатства биха могли да бъдат избегнати. Жителите на околните села, екологичните активисти и най-вече археолозите казват, че всички са работили усилено, за да подчертаят важността на извършването на цялостно археологическо проучване, преди старта на мащабната промишленост.
И все пак, въпреки всички тревоги и предупреждения от компетентни институции като NI Institute and Museum Bitola, чиято основна цел е опазването, организирането, научният анализ и представянето на културното наследство в общината, компанията концесионер продължава с разкопките си. И по този начин унищожи значителна част от археологическия обект.
Остава неясно кой орган е дал зелена светлина на JMP KOP International въпреки предложенията, направени от NI Institute and Museum Bitola. На 10 март NI Institute and Museum Bitola предостави експертно становище, потвърждаващо, че всякакви минни дейности в посоченото концесионно поле във Влахо трябва да се извършват само след предварителното приключване на защитните археологически проучвания.
Минимална санкция за максимална щета
Скандалът взе нов обрат през юни тази година, когато прокуратурата в Битоля поиска образуване на дело по предложено споразумение относно щетите, нанесени на археологическия обект във Влахо, нанесен с JMP KOP International. Местните медии съобщават, че споразумението, договорено между прокуратурата, съда и обвиняемите, включва условна присъда от една година затвор за управителя на компанията.
Освен това компанията няма да има право да предприема никакви дейности, свързани с добив на въглища в района, докато не бъдат завършени защитните археологически проучвания за сметка на дружеството, в съответствие с насоките и указанията, дадени от експертите. Освен това, компанията се задължава да осигури финансови ресурси за тригодишно проучване и да позволи незабавен археологически надзор от експерт, избран от NI Institute и Museum of Bitola, за целия планиран обхват на експлоатация.
Компанията беше глобена и с 5850 евро. Наистина символична сума, особено за една корпорация. А изводът е един - топлината в Северна Македония наистина струва скъпо.
USD
CHF
EUR
GBP
