Тройката международни кредитори на Кипър смекчи условията по спасителния план за островната държава, като й дава малко повече време да постигне целите си за намаляване на дефицита, пише БГНЕС.

ЕС, ЕЦБ и МВФ вече дават на Кипър срок до 2017 г. да постигне първичен излишък (извън обслужването на дълга) от 4% от БВП вместо до 2016 г., както беше предвидено първоначално, съобщава Уолстрийт Джърнъл, позовавайки се на проектодокумент.

"Връщането в ред на публичните финанси за стабилизиране на икономиката и възстановяване на доверието на гражданите и на чуждестранните инвеститори в икономическите перспективи на Кипър в дългосрочен план е приоритет", счита Тройката в документ, с който американското икономическо издание разполага.

Кипър постигна споразумение с кредиторите от Тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ) в нощта на 24 срещу 25 март за план за помощ, предвиждащ кредит от 10 милиарда евро за Никозия в замяна на драстични мерки като поставяне във фалит на втората по големина банка в страната Лаики банк (Народната банка).

Кипърските власти приеха също така данък върху депозитите над 100 000 евро на Банк ъв Сайпръс, структурни реформи, приватизация на предприятия и увеличаване на корпоративния данък от 10 на 12,5%.

Анкетна комисия започва разследване на изтичането на капитали от Кипър непосредствено преди новината, че значителна част от банковите депозити в кипърските банки ще бъдат секвестирани за спасяване на страната от банкрут, съобщава БНР.

Медиите на острова разкриха, че за две седмици до заседанието на еврогрупата от 15-и март общо 700 милиона евро са били прехвърлени в чужбина.

В съмнителните трансфери са замесени политици и близки роднини на президента Никос Анастасиадис. За тях се подозира, че били уведомени предварително за подготвяния налог. Вложителите, които все още държат над 100 хиляди евро в проблемните банки, могат да загубят до 60 на сто от спестяванията си.