До смъртта на Йосиф Сталин, селяните в СССР, наричани колхозници (от "колхоз" - село), не са имали право да напускат пределите на обитаваните от тях населени места. Тоест те са били на практика крепостници, но не под царска, а под съветска власт. Това се променя с идването на Хрушчов на власт, с което броя на градското население се увеличава с почти 40% за няколко години.

Този паралел може да изглежда далечен, но на практика според мен е заплашително близо, предвид идеите, обсъждани в Брюксел и на други места в политическия мир, а именно - ваксинационните паспорти, които би трябвало да са готови към лятото на тази година. С тях, независимо дали човек е здрав, или не е, той ще трябва да изпълнява безропотно, ако не иска да се окаже крепостник и да изгуби правата си.

Но да започнем поред.

Паспортите - стара идея на здравните фашисти в Брюксел

Някои хора може да си мислят, че идеята за ваксинационните паспорти се е родила през миналата година, заради разразяването на пандемията от коронавирус и още по-голямата инфодемия, която продължава да я придружава. Но това не е вярно.

Още през 2016-2017 г. в инициативата "Strengthened cooperation against vaccine preventable diseases" ("Засилено сътрудничество срещу болестите, предотвратими чрез ваксини") на Европейската комисия се говори за "ваксинационни карти":

"Те ще адресират препоръките към държавите членки, Европейската комисия и съвместните препоръки и към двете институции, взимайки предвид действията на ООН и други глобални здравни инициативи (Световната здравна организация и UNICEF) и развитията в отделните страни. Това ще включва общ подход към ваксинационна програма в Европейския съюз и ваксинационни карти и регистри в Европейския съюз, ще установи запаси от ваксини в Европейския съюз за спешни ситуации и план за проучвания и иновации по отношение на ваксинирането в Европейския съюз."

Две години по-късно, в документа Roadmap for the implementation of actions by the european commission based on the commission communication and the council recommendation on strengthening cooperation against vaccine preventable diseases вече се говори директно за ваксинационни паспорти, като в него четем, че сред действията по темата ще е:

"Проучване на възможностите за създаване на единна ваксинационна карта/паспорт за гражданите на Европейския съюз (която взима предвид потенциално различните ваксинационни планове в отделните държави), която е съвместима с електронна имунизационна информационна система и призната за употреба през границите, без да се повтаря работата на национално равнище."

Поне формално, причината за обсъждането на подобен документ са постоянно повтарящите се епидемии от болести като дребната шарка, които са действителен проблем. Разбира се обаче бюрократите винаги излизат с добри идеи по отношение на регулациите, които искат да въведат - те никога няма да кажат, че целта е тотално следене и ограничаване на правата на хората.

Тук не бива да се разбираме погрешно. Дребната шарка и другите болести, които се предотвратяват чрез ваксини, наистина са проблем, вероятно много по-сериозен от медийно радутия коронавирус. Но като се има предвид колосалния провал на чиновниците, управляващи (или по-скоро не усправляващи) централизираното и силно държавно здравеопазване в Европа в контекста на коронавируса, първо, ваксинационните паспорти няма да разрешат нищо, второ, още повече на власт в ръцете на некомпетентна администрация (не само в България, на Стария континент изобщо) означава още по-негативни резултати като цяло.

Нека видим някои от тях.

Отнемане на свобода

Първият и може би най-важен удар, който ваксинационните паспорти ще нанесат, е отнемане на индивидуалната свобода. Ако човек може да изгуби правата си, например правото на придвижване или на посещаване на определени публични събития, защото няма определен сертификат, то той е по-скоро роб или крепостник.

Освен това вероятността ваксинационните паспорти да бъдат последвани от други ограничения, например свързани с дигиталното поведение (т.нар. "социален рейтинг", който се въвежда в Китай) или индивидуална оценка за въздействието върху околната среда (например отнемане на правото на летене със самолет, освен ако не е крайно необходимо).

А докато "отнемането на свободата" може да звучи абстрактно, не бива да забравяме, че тя не само е от фундаментално значение за качеството на живот - все пак никой не би искал да живее в СССР през 1946 г. например - и за икономическото развитие. Ако видим индекса на икономическа свобода на Heritage Foundation например, ще ни направи впечатление, че най-свободните страни са и тези с най-висок стандарт на живот.

За съжаление, ЕС върви в точно обратната посока, като се превръща във все по-централизирано и контролирано обединение от икономики. Както ни учи икономиката обаче, централното планиране теоретично и на практика не може да работи. А когато то е насочено към централно планиране на свободите ни, то е още по-неефективно и вредно.

Самоубийството на ЕС

Идеята, с която е създаден Европейският съюз, е била да се премахнат пречките, създадени от ограниченията пред движението на хора, капитали и стоки между отделните държави. При пътуването на индивидите, тези пречки са създадени от системата на паспортите след Втората световна война.

Въвеждайки ваксинационни паспорти, ограничаващи възможностите за пътуване, е точно обратната философия - тя е насочена към отнемането на свобода, затова и в началото направих препратка с тоталитарния СССР, която като че ли звучи все по-актуално и по отношение на Европа.

Тръгвайки срещу самия фундамент, върху който е основан съюзът, бюрократите в Брюксел не просто "режат клона, на който стоят", но и заплашват да върнат Европа в мрачните времена на рестрикциите и огромната държавна власт над индивида, донесли единствено мизерия, разединение и войни.

Централизиране на все повече власт в ръцете на държавата

Същото важи и за идеята за събиране на все повече власт в ръцете на държавата - независимо дали говорим на национално или наднационално равнище. Пътят към ада е постлан с добри намерения и за това говори на практика всяка подобна интервенция на бюрокрацията в човешката история.

Защото сметката за новите правомощия на държавата се плаща от данъкоплатците. В крайна сметка въвеждането на ваксинационните паспорти ще изисква нови администрации, занимаващи се с тях, нови системи и т.н. Така не просто повече аспекти на живота ни ще бъдат контролирани, а и ще си плащаме за това.

Резултатът ще е допълнително забавяне на икономическия растеж спрямо равнищата, на които той иначе би бил, ако нямахме имплементациите на подобни идеи.

Моята препоръка е ЕС да свие радикално легионите от чиновници и регулации, с които задушава живота и икономиката с всеки следващ ден, вместо да въвежда нови, защото не е случайно, че Старият континент е най-малко иновативен спрямо Китай и САЩ, а компаниите тук са хронично зависими от държавните помощи. Това се дължи на тоновете регулации и интервенции, в резултат на които икономики като Германия и Франция в крайна сметка бяха на прага на рецесията още преди коронавируса.

В края на XIX и началото на XX в. Османската империя е наричана "Болния човек на Европа". Заради офанзивата на централните плановици в Брюксел през последните десетилетия днес никоя страна не може да се нарече така. Вместо това цялата Европа може да се определи като болен човек, който като наркоман е пристрастен към безкрайното печатане на пари от ЕЦБ например, без които изпитва абстиненция, но благодарение на които се доближава все по-близко до гроба, макар и в икономически смисъл.

Удар върху икономически сектори като туризма

Както ще стане въпрос по-долу, със сигурност определен дял от хората ще се опитат да заобиколят ваксинационните паспорти и да си извадят фалшиви такива. Но какъв удар ще понесе туризмът, ако те все пак представят документ?

Ударът ще е ясен. Първо, със сигуност количеството хора, които ще могат да пътуват свободно, ще е доста по-малко от преди. Не бива да забравяме, че България вече имаше изключително слаб туристически сезон през 2019 г., когато нашите съседки отчитаха рекорди. При спад на потока върху туристите изобщо, то и постъпленията на сектора несъмнено ще са надолу.

От друга страна, може да се окаже, че хотелите и ресторантите трябва да инвестират в свързване към системата за ваксинационни паспорти, за да проверяват посетителите си, което е свързано с допълнителни инвестиции и вероятно наемане на хора, които се занимават с тази дейност, а не конкретно с нещата, които генрират приходи за самите бизнеси.

На трето място, за последната година голяма част от услугите се дигитализираха. В това число влиза и известна част от туризма глобално. Разбира се, че е по-добре човек да посети историческа или природна забележителност на живо. Но ако трябва да си изкарва паспорт и да минава през множество проверки, а не желае, то той вече може да разглежда все повече феномени от удобството на дома си. Това също би ударило сектор като туризма, който е огромно значение за не една община в България.

Злоупотреба с лични данни

В България Търговският регистър вече беше хакнат. През последните седмици се случиха и хакерски атаки срещу Microsoft, при които данните на много потребители и институции бяха компроментирани.

Казвайки това, трябва да е ясно, че дигиталните удари стават все по-силни. Щом застрашават гиганти като компанията на Бил Гейтс, какво може да очакваме от държавните институции, които се славят с драстично по-ниско ниво на защита, както и се оказва в действителност.

Затова събирането на още данни от страна на държавите и ЕС се превръща в поредната вратичка, през която хакери могат да атакуват личните данни на индивидите, даже да не говорим, че чисто функционално създаването на васинационни паспорти по презумпция означава, че хората ще трябва да споделяме лична здравна информация с много служители, независимо дали искаме, или не.

Това, което хакерите могат да изтеглят, е не просто дали човек е ваксиниран, или не. Потенциално базите с данни, стоящи зад ваксинационните паспорти, може да са просто вход в системата, през който да се добият още повече конфиденциални данни на хората, в зависимост от това как точно се създаде системата.

Защо ваксинационните паспорти не могат да работят

Но да си представим, че никой от горните икономически, социални и философски проблеми не съществува и че ваксинационните паспорти нямат негативни странични ефекти. Ще трябва силно да напънем въображението си, защото всяка държавна политика има такива и те често значително надхвърлят позитивните.

Но даже и тогава ваксинационните паспорти няма да работят. В момента на много места в Европа, включително и в България, за да се запише дете на детска градина или училище, трябва да се представи документ за ваксинация. В задачата се пита: как става така, че хем учениците на документи са ваксинирани, хем имаме все по-шумно движение против ваксините и все по-често повтарящи се епидемии на предовратими чрез ваксините болести?

Отговорът е прост. Издават се фалшиви удостоверения за ваксинации, обикновено след подкуп на медицински лица. Този феномен не е българско изобретение, а се наблюдава повсеместно в Европа и по света.

Това ни отвежда до две заключения. Първо, каквито и "пътни карти" да пишат здравните бюрократи в Брюксел, до момента те се провалят напълно в усилията да убедят хората, че ваксините са нещо полезно. Второ, подобни централни решения водят до негативни ефекти, защото създават силен стимул за корупция и фалшиви удостоверения, а фалшивите удостоверения скриват действителния магнитуд на проблема. Всъщност би било по-добре да е ясно какъв е делът на неваксинираните деца, защото тогава ще знаем дали може да се постигне стаден имунитет и ще може да се предвидят потенциалните огнища и обхват на заразите, отколкото данните да са неясни и в крайна сметка болести като шарката да са все по-чест и непредвидим противник за здравните системи.

Но да се върнем на коронавируса и ваксинационните паспорти. Въпреки че те още не съществуват и не е ясно как системата би функционирала изобщо, бързо търсене онлайн показва, че вече има предлагане за фалшиви такива, като най-ниската цена, която успях да открия в Google, е 100 евро. Със сигурност когато системата заработи фалшиви документи ще могат да се намерят в Dark Web.

Ясно е, че много хора ще предпочетат да платят подобна сума и да избегнат изисквания като два PCR теста, които в много страни по света струват доста повече. Тогава пак ще се окажем в ситуация, в която "на хартия" ще имаме n брой "ваксинирани", но в действителност те ще са много по-малко, което може да създаде предпоставки да изживяваме отново мракобесието на затварянията на икономиката.

Заключение

Въвеждането на ваксинационни паспорти, ограничаващи свободата на пътуване и другите права, е антиутопична мярка, влизаща в директен конфликт с ценностите на Европа, независимо, че е прикрита зад уж "добрите намерения" на спирането на коронавируса. Освен антиутопична, тя е напълно неспособна да постигне поставената пред себе си цел, но същевременно ще нанесе сериозен удар върху много сфери, включително и върху икономиката.

Затова ако не искаме някой ден да имаме нуждата от Хрушчов на Европейския съюз, не трябва днес да възприемаме сталинистки политики изначално.