Взривяването на сграда, която символизираше приятелството между Северна и Южна Корея, може да е странният начин, по който Пхенян иска помощ за икономиката си, закъсала от международните санкции и затворените заради коронавируса граници, пише Bloomberg.

Разрушаването на съоръжението за $15 млн., платено от Южна Корея, в севернокорейския граничен град Kaesong е една от най-големите провокации на режима на Ким Чен Ун срещу южния съсед в последните години.

Правителството на Южна Корея предупреди Ким да избягва провокациите. Разрушаването на сградата обаче засега не е прекратило плановете на парламента за съживяване на двустранното сътрудничество, нито пък опитите Сеул да убеди администрацията на американския президент да разхлаби санкциите.

Анализаторите не са категорични каква е логиката зад последния ход. През уикенда имаше двустранни срещу между Сеул и Вашинтон относно Северна Корея и санкциите, насочени срещу ядрената програма на страната.

Всяко разхлабване на ограниченията върху търговията и трансакциите ще бъде добре дошло за Северна Корея, чиято икономика ще се свие с 6% тази година, според Fitch Solutions. Това би било най-значимото свиване от 1997 г., когато страната страдаше от масов глад.

Проблемите за Пхенян на икономическия фронт се трупат. Търговията с Китай, най-големият икономически партньор на страната, вече се забавя и почти липсва заради санкциите, след като президентът на Поднебесната империя Си Дзинпин също има желание да постави под контрол ядрените амбиции на Пхенян.

Заради Covid-19 търговията почти напълно спря заради затворените граници, като през март и април износът към Китай спада с над 90%, по данни на китайските митници.

Макар че свиване от 6% не изглежда толкова значимо, Северна Корея е една от най-бедните държави на планетата и не може да си позволи влошаване на ситуацията.

Пари от Южна Корея биха помогнали. Заради санкциите търговията между съседите се забави до едва $3,5 млн. през май от $2,7 млрд. през 2015 г.

Хуманитарната подкрепа също намалява заради санкциите. От 1995 г. насам Южна Корея е изпратила стоки за около $3 млрд., но между 2017 и 2019 г. сумата е едва $30 млн.

Преди пандемията Северна Корея успя да намери пролуки в санкциите, търгувайки контрабандни и ограничени суровини, според доклад на ООН. През 2019 г. страната е прибрала и $2 млрд. от киберпрестъпления във финансовия сектор.