Учудващо искрените отговори на Атсуши Саито идват в момент, когато чуждестранните инвеститори започват все по-основателно да се притесняват за бъдещето на фондовия пазар в Токио - единствената голяма борса в света, която тази година ще завърши на отрицателна територия.
Опитите на чуждестранните фондове да провокират промяна в нагласите към акционерите са се провалили. Така че Саито има основания да говори за „много сериозен културен проблем".
През 2007 г. корпоративна Япония въведе фактически непреодолими бариери за чуждестранното поглъщане на компании, което доведе до обезсилване на пазара.
Някои по-активни мениджъри на фондове се опитваха да настояват за по-солидна защита на интересите на акционерите в японските бордове на компании - опитът им не успя.
Саито обяснява: "В Япония има идея, че корпорациите не трябва да преследват само максимизация на печалбите, но и да работят за своите служители и за обществото като цяло. Тази гледна точка в нашето общество е широко приета, така че е трудно да се наложи идеята, че компаниите се притежават от техните акционери".
Имаше сериозни критики за ниските стандарти на управление на японската корпоративна сцена. Чувствителна финансова информация се процежда навън, в списъците на акционерите на много привидно независими компании се включват значителни дялове от компаниите - майки, малко бордове имат външни директори.
Обяснението според Саито е просто: TSE е технически регулатор и има желание да промени поведението на тези компании, но на практика няма силата.
Особено притеснителна е темата за кръстосаната собственост на акциите. Типичен пример е Nippon Steel, който се бои от намесата на някой голям играч като например Arcelor Mittal и е изградил мрежа от дялови участия с клиенти и дори конкуренти в бранша.
Предвид важността на Nippon Steel като японски шампион, според Саито да се атакува стратегията на Акио Мимура, президент на Nippon Steel, ще е „много смело".
USD
CHF
EUR
GBP
Hmmm
на 17.12.2007 в 03:10:24 #12Японците си знаеха работата и удържаха едно интересно равновесие с помощта на корупция и затворени кръгове по най-високите етажи на политиката и едрият им бизнес. В момента това, което става, е че някои основни модели (поживотно наемане) и други социални придобивки все повече намаляват. Например вече е масово 50% от персоналът да е нает не от самата фирма а от агенция посредник. Така трудът им е заплатен наполовина, а работата и задълженията са им наравно с редовно наетите. Недоволството и несигурността растат и това е основният проблем на фона на публикации за икономически растеж (според самите японски корпорации). Като добавим, че посоченото по-горе (корупция) излиза все по-наяве и дразни обществеността, нещата стават доста сериозни. Това, че управителните съвети и акционерите ги е грижа за персонала е само фасада. Действително чрез промиване на мозъци служителите в една фирма въпреки, че получават средна заплата се чувстват съпричастни и ангажирани в създаването на даденият продукт и благосъстояние. Но това е до момента, до който се премахва поживотното наемане и проблемите съпътствани с него отбелязани от мен по-горе. Истината е, че чуждите компании, след като вземат дяловото участие биха разбили напълно архаичните управителни съвети и не биха се съобразили с техните вопли за топли кресленца.
Неделчо Съботинов
на 15.12.2007 в 10:43:51 #11Приятелю, ти вече поставяш въпроса за социалното на съвсем различна плоскост. Да, абсолютно съм съгласен, че ако човек е инвалид или се случи нещо изключително лошо с него, да има гърба на държавата. В моя личен случай (както казваш, да не се случва), ако недай си боже стане така, че получа трайно увреждане и съм нетрудоспособен, влизат в сила двете ми застраховки живот (които включват клауза и за над 30% загуба на трудоспособност), така че аз съм помислил и за това. Естесвтено в България, повечето хора са толкова безотоговорни, че дори застраховка на имота си нямат и като ги отнесе дъжда, айде пак държавата им е виновна. Пак казвам, не съм против държавата да има определен фонд да подпомага хората, но по-скоро трябва да насърчава труда, ангажираността и да повишава квалификацията на населението. Иначе да си играем на социализъм, в който държавата храни не само нетрудоспособните, а и онези, които ги мързи да си мръднат двата пръста, аз не съм съгласен. Трябва да е ясно, че който има стимул да учи и да се развива, без значение от коя социална класа е, той ще успее. Който няма, съжалявам, но това е негов избор, а не мой или на обществото като цяло.
arsch
на 15.12.2007 в 10:22:46 #10Неделчо Съботинов , с респект следя повечето ти изказвания Интересно ми е какво ще е мнението ти по въпроса за конкуренцията, ако (не ти го пожелавам никога) примерно един хубав ден загубиш три пръста на дясната си ръка или да кажем станеш неподвижен и вече не си толкова конкурентен (повярвай ми, тези неща не стават толкова трудно и могат да се случат и на ТЕБ) Какво ще кажеш за социалната държава, когато разбереш, че имаш не повече от 2 приятели и готов ли си да се откажеш от помощта на обществото (зарежи глобалните тенденции - въпросът е личен)
Неделчо Съботинов
на 15.12.2007 в 09:35:25 #9Котарак благодаря за мнението ти, бих те посъветвал следващия път ако искаш да водим някаква дискусия, да си спестяваш квалификацията, иначе както казва колегата под мен, издаваш силно аграрния си произход.
Ели Боп
на 15.12.2007 в 08:44:03 #8кoтаракЪТ не си ли се замислял, че болните ти блянове се различава от реалноста? а това, че обиждаш човек само поради причината, че мнението му се различава от твоето и не ти харесва само издава селския ти манталитет
Frodo
на 14.12.2007 в 17:41:10 #7Аз пък съм против това 90 % от световното богатство да е в ръцете на 5 % от населението. Наскоро четох как втория или третия по богатство на планетата твърди, че данъците за такива като него трябва да са мн по-високи. Дърветата никога няма да спрат да растат нагоре, но обществото може да извлича по-големи дивиденти от този растеж.
Неделчо Съботинов
на 14.12.2007 в 15:49:47 #6ЗА японския икономически растеж, имах предвид 90-те години, когато написах, че е почти нулев. Става въпрос около 1.0-1.5%, докато тези в капиталистиеска Америка и ЕС бяха "малко" повече. Последните години, японците се повъзстановиха, но все още лихвите са супер ниски.
Неделчо Съботинов
на 14.12.2007 в 15:41:36 #5Съгласен съм с Престиж. Япония още преди кредитната криза нямаше икономически растеж (последните няколко години седи около нулата), та затова и йената се използва от всички като "кери-трейд" инструмент, заради ниската лихва в страната 0.50%. Аман значи от социални неща, грижа за бедния, нещастния, умирающия, простия и мързеливия. Ще учат и ще работят, ако не искат да не занимават блъскащите се по цял ден хора с техните екзистенцилани въпроси.
theprestige
на 14.12.2007 в 15:30:45 #4попай - Приказката за "умния", "хитрия" сиромах/бедняк хитър петър и простия, богат чобаджия живее и се разказва само в държави, като България и др. такива ментално изостанали страни по света пример друг - Русия. Никой не може да спре естествения прогрес на света. Капитализацията, глобализма и световните корпорации ще продължават. Спрете да живете в света на Робин Худ - да набием имащите(гадовете) и да дадем на бедните щото те са вечно прецаквани и нещастни в този не справедлив свят и живот. Ха ха ха ха ха ха ха ха ха Да вярваш в тази идея за социализма/комунизма е все едно да чакаш дърветата в гората да спрът да се борят и порастват - и с всякакви мерки/методи едни с други да спрат да си пречат в битката им за повече слънчева светлина......... Или лъвовете в джунглата да станат вегетариянци .................... Това неминуемо ще доведе да тяхния крах и изчезване от този свят и за лъвовете и за дърветата. Не си мислете, че ние хората можем да ги избегнем тези закони и да продължаваме да оцеляваме......
popeye
на 14.12.2007 в 14:52:27 #3индувудуалните = индивидуалните
ВУУДУУ
popeye
на 14.12.2007 в 14:51:00 #2Прекрасно е посланието на статията, все пак някой някъде мисли и за благото на себеподобните си, на обществото и чрез общоприети очаквания или разбирания или чрез неприемане на крайни капиталистически практики големите компании са принудени да не се превръщат в самозодоволяващи се затворени системи. Изобщо мисленето на обикновенните японци, много често предизвиква респект и благородна завист. А "кораби" като Америка (САЩ) и други подобни никога не са били истински приемани от източната култура, но е вярно че има големи залитания, или по скоро до преди време имаше някаква истерия по американския начин на живот, но това вече е залязваща тенденция и все повече японците се обръщат към японското
Както и все повече българи и изобщо всякакви различни националности се ориентират към запазване и оценяване на индувудуалните си характеристики и уникалност, в противовес на "американския" глобално газиран модел...
Sonic
на 14.12.2007 в 14:07:16 #1Е-е-е-е на лешояди искат да се превърнат японците. Чрез своето мнимо обвързване на Америка - докато Америка вървеше напред - те им лижеха гъза, но сега - като забелязоха потъването на Америка - се опитват да си махнат и те котвата. - Наистина е правилна практика , но не ми допада стила с които по заобиколен начин е казано.