Нито една западнобалканска държава няма да успее да се присъедини към ЕС преди 2012г., освен Хърватия, която е възможно да се класира за 2010г., съобщи днес европейският комисар по ресор разширяване Оли Рен, цитиран от агенция Ройтерс.

Сигнализирайки оптимизма в Европейския Съюз, Рен каза, че със Сърбия ще бъде дадено начало на подписване на предприсъедителен договор. Решението бе взето след положителна оценка на сътрудничеството на Сърбия със световния трибунал за военни престъпления.

„Това е повратна точка за Сърбия", каза Рен, визирайки, че всички други кандидатки имат подписан такъв договор. Той окачестви периода като „Нова европейска зора" за западната ни съседката.

Европейската комисия издаде своя годишен доклад по разширяването, оценяващ прогреса в икономическите и в други сфери на страните-кандидатки за членство в съюза Хърватия и Македония и на още четири западнобалкански държави - Албания, Босна, Черна Гора и Сърбия - които се надяват да добият статут на официални кандидат-членки през следващите години.

Според заключенията на доклада, се наблюдава стабилен, но неравномерен напредък в Западните Балкани и регионът продължава да е изправен пред сериозни предизвикателства.

В случая трябва да напомним, че всички западнобалкански страни, без Албания,  претърпяха различни по мащаби военни конфликти, свързани пряко или косвено с разпадането на Югославия, от които последствията още не са преодоляни докрай. От тях засега в ЕС бе приета единствено Словенния, където икономиката беше развита, а конфликтът - краткотраен и сравнително безкръвен.

Останалите изследвани страни все още преживяват в различна степен последствията от войни и социално напрежение. Ето как накратко представя ситуацията в тях въпросният доклад, държава по държава:

„Преговорите за присъединяване с Хърватска ... навлизат в своята решителна фаза" - пише в доклада, но ..."страната (трябва) да запази реформистката си инерция". Като основни приоритетни сфери са набелязани правосъдие, борба срещу корупцията и даване на възможност на сръбите, емигрирали във времето на конфликта между 1991г. и 1995г. да се завърнат по домовете си.

Албания се представя положително в икономическата сфера и е фактор на регионалната стабилност, като корупцията и организираната престъпност са нейните основни проблеми.

Етническото напрежение в Босна продължава да спъва работата на държавните институции. Усложнена административна структура и националистическа реторика продължават да спъват реформената програма на правителството.

Македония е  напреднала в усилията си, насочени към развитието на пазарна икономика, но липсата на диалог между политическите партии парализира демократичната система, анализира докладът.

Черна Гора отбелязва напредък след получаването на независимост през 2006г., приемайки нова конституция, но все още й липсва достатъчен „административен капацитет" и  изостава в борбата срещу корупцита.

Икономиката на Сърбия е отбелязала значителен ръст през последната година и правителствените реформи са допринесли за създаване на функционираща пазарна икономика, се казва в доклада. Той обаче критикува Белград заради създаването на прекалени административни препядствия пред навлизането на чужд капитал.