Ракети, снаряди и дронове вместо пшеница, царевица и слънчоглед - така най-кратко може да се опише ситуацията в Черно море през последните дни. Зърнената сделка между воюващите Русия и Украйна по волята на Москва не беше продължена, а, въпреки коментарите на Реджеп Ердоган, че ще успее да я възстанови, ситуацията не предвещава скорошно успокояване.
Не и след като в рамките на около 24 часа взривове разтърсиха първо моста към Крим, а след това - и пристанището на Одеса, от което би трябвало да тръгват хранителните доставки, без които милиони ще гладуват.
Както е добре известно, България сама се изхранва без проблем, но големият и важен агросектор на нашата страна е силно зависим от случващото се в региона. Много от притесненията на бранша не са свързани само с коридора в Черно море, а въобще с политиките, които трябва да следва ЕС в този момент.
Накъде ще тръгне украинската продукция
"Рискът за нас е, че при затваряне на коридора, евентуално ще има пренасочване на потоците от зърно, които, вместо по море, ще тръгнат по суша. Това ще касае капацитета на нашите пристанища, както и цената - в безизходицата си за износ, те (украинците) ще продават на по-ниска цена. Големите износители ще се опитат да изнасят през пристанище Констанца и пристанище Варна. Другият вариант е сухоземният транспорт - най-вероятно през България, Гърция и пристанища", коментира пред Money.bg бившият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.
Той не изключва повторение на ситуацията от преди няколко месеца - когато според нашите производители украинска продукция е започнала да достига у нас на дъмпингови цени. По думите му най-голям риск от има по отношение на слънчогледа: "Пшеницата и царевицата са тежки стоки, които вървят в посока Западна Европа и евентуално за износ към трети страни през тези коридори. Слънчогледът е по-опасен за нас, защото той е по-лек и може да се качва на шлепове - в момента Дунава е пълноводна. Може да достига до България и евентуално на сухоземен транспорт".
Костадинов посочва, че не очаква проблеми по линия на пшеницата, тъй като засетите площи в Украйна са с 30-35% по-малки спрямо преди, не са ясни и добивите, но по думите му е трудно страна, която воюва, да е с по-добри резултати в такъв момент, отколкото в мирно време.
Въпреки масовото говорене пред медиите за скок на цените след изтичането на зърнената сделка, поне за момента тежък ефект върху цените няма, коментира Костадинов. По думите му следващите дни ще дадат възможност за по-задълбочен анализ какво следва в глобален план - ще има ли нови преговори, ще се запази ли коридорът и т.н.
Бившият председател на НАЗ е категоричен, че така или иначе ситуацията в Черно море в момента не е за подценяване: "Всички застрахователни компании завишиха застраховките на корабите, които влизат в Черно море. На Босфора Турция вдигна 2-3 пъти таксата за преминаване. Всичко това оскъпява продукцията, което касае не само украинската стока, но и румънската и българската, която в голямата си част се изнася през Черно море".
Как ще реагира ЕС?
По-рано през годината зърненият бранш у нас и в граничните на Украйна страни от ЕС протестира срещу безмитния внос на зърно от нея. След еднолични действия на националните правителства се стигна и до решение на ниво ЕС, с което беше спряна практиката, която според местните производители представлява дъмпинг.
Забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед на територията на България Унгария, Полша, Румъния и Словакия е в сила до средата на септември. Според Костадинов мерки трябва да има и по-нататък: "Сега Европа започва да се пробужда за това, за което ние предупреждаваме вече 2 години. Започна да изпитва вноса на такава продукция върху себе си - изпитаха го фермерите от другите западноевропейски страни. Притеснението е огромно, надига се една вълна в ЕС като цяло, не са само 4-5 страни, които са потърпевши".
По думите му в рамките на организацията "Копа-Коджека", която представлява около 30 млн. европейски фермери, "всички са солидарни с нашето мнение за забрана на износа, за определяне на квоти, за налагане на определени рестрикции като държава, която не е член на ЕС и не изпълнява изискванията на един куп правила, които трябва да спазва европейският производител".
Очакването му е през есента, след като са ясни резултатите от реколтата в евросъюза и в Украйна и ефектите от климатичните аномалии, да се направи анализ и на негова база да се вземе решение за забраната на равнище ЕС.
Можем ли да изместим украинското зърно по света?
При евентуално блокиране на най-лесната възможност за износ на украинско зърно - през Черно море, идва един въпрос: могат ли българските производители да се възползват от ситуацията и да предложат своята продукция на пазари, които преди това са разчитали на Украйна?
Според Костадинов по принцип това е възможно, но нито България, нито Украйна са директни износители - зърнената търговия е концентрирана в няколко мултинационални компании. Нашата страна произвежда по-малки количества в сравнение например с Украйна или Русия, а освен това през последните години е загубила и някои от старите си традиционни пазари.
Той дава пример с Испания: "Едно правителство искаше да купи един резерв на страната (вероятно се визира кабинетът на Кирил Петков - б.р.), забрани негласно един износ, развалиха се едни договори и Испания отказа да купува от тук, намести се Украйна".
В същото време, по думите на Костадинов Русия също има огромна продукция, която сама изнася и продава - без да минава през големите посредници. Така тя пробива на нови пазари - въпреки войната и опитите за санкции.