Безработицата в Испания остава едно от лошите наследства на кризата - хроничен проблем, останал нерешен въпреки последвалото възстановяване на икономиката. За страната, която е силно зависима от туристическата индустрия, летният сезон всяка година носи пик в заетостта, но веднага след него пазарът е изправен пред нов спад.

Това е особено видимо в някои от по-южните провинции, като Тарагона, където равнището на безработицата е 25% - сред най-високите нива в развитите държави. Близо толкова е границата на безработицата още в Бадахос и Кадис. Равнището на показателя варира в широки граници в страната, като в Сория и Алава то е под 7,5 на сто, а в Мадрид и Барселона е под 11 на сто.

"Ситуацията остава критична въпреки годините на стабилна икономическа експанзия в Испания и последователното намаляване на лихвите, които подкрепиха европейската икономика", посочват в свой анализ от Bloomberg и допълват, че проблемът остава "маскиран" зад данните за Еврозоната, показващи най-ниското ниво на безработица от 2008 година насам.

До голяма степен положението е предизвикано от комбинация от вътрешни фактори. Испания е страната в Европейския съюз (ЕС) с най-висок процент на временни трудови договори, с най-голям дял на учениците напуснали училище, както и с най-голям дял на нискоквалифицирани работници.

В допълнение към това страната е с едно от най-ниските равнища на вътрешна миграция на населението, което означава, че испанците предпочитат да останат в някой град въпреки липсата на достатъчно възможности за работа.

Тези проблеми започват да се задълбочават, като растежът на заетостта върви към стагнация, а икономистите не очакват нивото на безработица да падне много под 12% през следващите години.

"Имаме нефункциониращ пазар на труда. Трябва да върнем структурната безработица към по-разумни нива", казва професорът от Autonomous University Марсел Янсен.

Промяната в тази посока няма как да се случи без политическа воля. Я последните по-сериозни промени, свързани с пазара на труда, бяха направени едва през 2012 година в подкрепа на възстановяването от кризата.

Една от стъпките трябва да е в посока на това да се увеличат постоянните за сметка на временните договори. В Испания все още е сравнително лесно да освободиш някой, който работи на временен договор.

Около 90% от създадените в страната работни места за били за временна заетост. А една четвърт от наетите за тях хора са били освободени от работа едва седмица по-късно.

Друг параграф 22 е фактът, че ситуацията на пазара на труда обезкуражава работодателите да инвестират в обучения. А това от своя страна възпрепятства служителите да се сдобият с нови знания и умения, които да ги "спасят" от безработицата.