На пръв поглед, икономическото бъдеще пред бившите социалистически страни в Източна Европа изглежда светло. Икономическият растеж е добър, чуждите инвестиции непрекъснато нарастват, а икономиките им стават все по-широки и с по-сложна структура. Все повече трудоемки отрасли биват заменяни с производство на продукти с по-висока себестойност.

Европейската банка за възстановяване и развитие публикува годишния си икономически отчет миналата седмица, който отбелязва, че средния ръст на БВП в 29-те държави, които покрива ще е 6.2% през 2006 г., в сравнение с 5.7% през 2005 г.

Както знаем от националния фолклор, много хубаво не е на хубаво. Големият въпрос тук е: Защо новите демократични държави не се занимават с фундаментални проблеми сега, когато Западните страни имат огромен интерес да инвестират в тях? Инфлацията е прекалено висока, публичните финанси не са на ниво, а реформите вървят бавно. Следващата голяма цел на новите и бъдещи членове на ЕС-приемането на еврото, изглежда че се отдалечава в бъдещето.

В свое проучване Сюзан Шадлър от Международния валутен фонд отбелязва, че лихвените нива по кредитите в страните от Източна Европа са прекалено високи, по-високи от очакваното, имайки в предвид по-голямата им политическа и икономическа несигурност. Нейното обяснение в случая е свързано с „ефектът на ореола", който предоставя ЕС на новите страни.

Пазарите оценяват високо членството на една страна в ЕС, особено пък, когато страната се подготвя да приеме еврото като своя национална валута и така да стане част от Еврозоната. На практика обаче, кандидатите за приемане на европейската монетарна система виждат, че нещата не са толкова прости. Други пък дори не са убедени, че има смисъл от всички тези „главоболия".

До момента единствено Словения от бившия социалистически лагер, успя да покрие тежките критерии за членство в Еврозоната. Словенските граждани ще започнат да пазаруват с евро от 1 януари 2007 г. Литва, която не можа да се класира за Еврозоната, тъй като инфлационното й ниво беше с 0.1% над нормите и Естония смятана за икономически тигър, няма да могат да приемат еврото поне до 2010 г.

Тези две държави вече са с единия крак в Еврозоната, тъй като валутите им в момента са „вързани" за еврото и подкрепени от валутен борд. Цената да бъдеш „полу-член" на Еврозоната крие своите странични рискове, особено невъзможността да изразиш мнението си на заседания на членовете на монетарната комисия.

Някои от икономическите проблеми на екс-комунистическите държави в Европа се задълбочават. Високото ниво на инвестициите в най-бедните държави няма да бъде адекватно посрещнато от личните спестявания на гражданите, което ще доведе до увеличаване на дефицита по текущите им сметки. Икономиката на Естония се развива с темп от 12% на годишна база, а инфлацията ще е около 4.3% до края на годината. С бюджет, който вече е с излишък, ще е много трудно за правителството да смъкне лихвата до исканите от Европа 2.6%.

Други са по-важните затруднения. Хоакин Алмуния, който е икономически и монетарен комисар в ЕС, нахока миналата седмица Унгария, тъй като се очаква да приключи 2006 г. с бюджетен дефицит от ...10.6% от БВП. Според него, прогресът на Унгария към пълноправно членство в Еврозоната е „силно разочароващ".

Унгарците може да си мислят, че ще приемат еврото през 2013 г., като продължават да имат силно желание, но май само на думи. Да не говорим, че прекалено много фирми и домакинства са взели кредити в чуждата валута, тъй като са очаквали членството им да е неизбежно.

В Полша например, нежеланието на обществото да приеме еврото става все по-силно. Много от политиците в управляващата консервативна коалиция, разглеждат единната валута като неприемливо нарушаване на националния суверенитет. Правителството вече е насрочило референдум за еврото през 2010 г.

На теория, Полша няма правото да поставя под съмнение принципите на присъединяване към Еврозоната. Всички нови членове на ЕС трябва да се присъединят към общата монетарна система, веднага след като покрият нужните изисквания. Тук обаче се появява една „вратичка", никъде не е пояснено, колко точно след покриването на критериите една страна трябва да приеме еврото на практика.

Шведите гласуваха против приемането на еврото на референдум през 2003 г., а правителството се оправда пред ЕС, че страната само отлага приемането на новата валута, а не я отхвърля тотално. От Брюксел останаха изключително недоволно от това, но почти нищо не могат да направят в момента.

При всички положения, Полша ще има големи трудности с покриването на критерия за 3% бюджетен дефицит, който е нужен за приемане на еврото. Европейската комисия вече е притеснена от състоянието на полските публични финанси. Когато новия закон за пенсиите влезе в сила през април следващата година, бюджетния дефицит в страната ще се изстреля поне до 4%. През 2008 г. този процент се прогнозира да бъде само пренебрежимо по-нисък. ЕС е недоволен и от неадекватността на финансовото министерство в страната, което смени 6 министъра само за една година.

Третата голяма източно-европейска икономика е Чехия. Въпреки злополучната политика, която води, страната е с най-добри макроикономически показатели от останалите разглеждани до тук. Лихвеното ниво в страната е със 75 базисни пункта (0.75 процентни пункта) по-ниско от това на Еврозоната. Шефът на централната банка на Чехия, за когото често се коментира, че управлява страната с неработещо правителство, говори с позитивизъм за единната валута, докато институцията, която ръководи поддържа смешно ниски лихвени нива. Ако Чехия се присъедини към Еврозоната, това вече няма да е в нейна полза, тъй като ще се наложи лихвата да се коригира нагоре.

Еврозоната ще изисква от Чехия по-силни публични финанси и по-гъвкав пазар на труда. Естествено приемането на Еврото в страната ще е свързано и с политическа воля за реформи и интеграция към най-развитите страни от Европа. „Ако има богаташки клуб, ние искаме да сме в него", обича да казва шефът на Чешката банка.

Ефектът за по-малките икономики от региона, които искат да приемат еврото ще бъде поразителен, за по-големите обаче, нещата са малко по-сложни. Националните валути носят сигурност, но и голяма уязвимост. Западняците започват да се чувстват също така несигурни. Еврозоната май вече си има доста „черни овце" (Италия и Гърция), защо й е да рискува повече? Дори „обидената" Полша и „слабата" Унгария да успеят да покрият изискванията на Еврозоната, остава въпроса, дали пускането им в общата монетарна система ще е добра идея?