След като години наред търсеха възможности за работа и приходи от съседна Швеция, днес норвежците са най-богатите скандинавци благодарение на петрола. Но изглежда "романсът" с черното злато вече е към своя край.
Държавата премина през най-тежката криза на петролния пазар за последните десетилетия и оцеля, без тежки последици. И от това дойде една положителна промяна - скандинавската икономика вече е далеч по-независима от суровините.
"Норвежците трябва да свикнат с идеята за по-нормални темпове на растеж, защото двигателят на икономиката, в лицето на петрола, вече не е така силен", коментира главният икономист на най-голямата банка в Новрегия DNB ASA Керщи Хоугланд.
"Сега Норвегия прилича на останалите европейски страни", посочва негов колега от Svenska Handelsbanken Маурис Гоншолт, цитиран от Bloomberg.
Ограничаването на зависимостта от петрола беше водещ приоритет на успешното правителство на премиера Ерна Солберг. И за постигането му говорят цифрите.
В момента петролният сектор представлява по-малко от 12% от брутния вътрешен продукт на страната за миналата година. За периода между 2014 и 2016 година работните места в индустрията са намалели с 50 хиляди.
Източник: Bloomberg
Първоначалният ефект от кризата на пазара беше на лице - големите играчи в петролния сектор свиха инвестициите си, а безработицата нарасна до най-високото си ниво от почти десетилетие.
Централната банка отговори на това с понижаване до рекордно ниско ниво на основните лихви, докато правителството не гласува масивен финансов стимул, довел до намаляване за първи път на спестяванията в суверенния фонд на Норвегия.