Свободната търговия, миграцията и директните чуждестранни инвестиции обещават ползи за всички, включени в процеса. Докога ще позволява невежеството и политическите опортюнисти да спират да ги реализираме, пита Койчи Хамада.

От референдума за Brexit до избирането на Доналд Тръмп за президента на САЩ до повишаващата се подкрепа за популисти в страни като Германия и Италия, голяма част от изборния катаклизъм в западните демокрации през последните години се отдавна поне отчасти на засилването на гласовете срещу глобализацията. Но глобализацията не заслужава гнева на гласоподавателите.

Няма съмнение, че глобализацията може да вложи положението на специфични групи в икономиките. Тези, които работят в индустрии, които са податливи на повишаващата се конкуренция от чуждия труд са особено уязвими. Имиграцията повишава броя на работниците, които са съгласни да работят и срещу по-ниска заплата, като в крайна сметка намаляват и надниците на местните работници при нискоквалифицирания труд. А офшорингът позволява на компаниите да се преместят в страни, в които по-голям пул от евтин труд.

Като цяло обаче глобализацията трябва да бъде защитавана, защото включваща свободната търговия и отвореност към мигранти до определена степен, увеличава общото богатство на увеличаващите се страни. Всичко, което е нужно, за да бъдат намалени слабостите ѝ, са ефективни политики по преразпределение на печалбата, включително силни политики за социална помощ.

И все пак подобни политики рядко са факт, което позволява ядът сред групите, които губят, да расте. След това се появяват политици, които грабват този яд и го насочват към идеи за политики, които са точно обратното на това, което е нужно. Никъде другаде това не може да бъде видяно по-ясно, отколкото в Съединените американски щати, където администрацията на Тръмп рискува търговска война с Китай, за да се хареса на части от електоралната си база.

Митата, които Тръмп обещава да въведе, са насочени първо към намаляване на търговския дефицит на САЩ с Китай. Но явно Тръмп не разбира, че пазарите функционират добре, когато едната страна купува повече, отколкото продава, на своя партньор, и обратното. Ако забраним търговските дефицит, световната икономика ще се върне към едва ли не бартерна система, а възможността държавите да извличат изгода от своите предимства ще изчезне.

Разбира се, това не е новина. Законът Smoot-Hawley от 1930 - който повиши митата върху над 20 000 вносни продукта до 50% - уж трябваше да защити американските фермери и бизнеси. Вместо това той предизвика контрамерки от търговските партньори на страната и донесе 66% спад на световната търговия от 1929 до 1934 година, повишавайки негативните ефекти от Голямата депресия.

Но има и друга страна на този дебат - относно търговските баланси, който често не се споменава: инвестициите. През миналата година търговският излишък на Япония със САЩ се повиши с 3,1 процента до 69,7 милиарда долара - и предизвика оплаквания от търговското министерство на САЩ. И този простоват отговор подминава увеличението на инвестициите на японските компании в САЩ през последните две десетилетия.

Инвестициите от международните японски компании, особено в производството, създадоха 856 000 работни места в САЩ през 2015 година и отговаряха за 72,2 милиарда долара общи заплати за американските работници. Страната на изряващото слънце е втора след Великобритания по този показател. Инвестициите от Острова създадоха 1,1 милиона работни места с 84,9 милиарда долара заплати.

Междувременно вложенията на дружества от Южна Корея създадоха едва 45 000 работни места, а за китайските компании тази цифра е 38 000. Японските инвеститори са сред най-големите в десет щата, включително и в Охайо, където противниците на глобализацията помогнха значително за победата на Тръмп.

Гласоподавателите гледат на инвестициите много по-различно, отколкото на останалите фактори на глобализацията. Частичното придобиване на базираната в Омаха от японския конгломерат Marubeni не предизвика гняв или протести по същия начин, по който вносът или мигрантите го правят. Може би хората разбраха, че това ще отвори нови пазари за земеделските продукти.

Това разделение не се отнася само за САЩ. В Унгария антиглобализацията - и особено антиимигрантските позиции - помогната на премиера Виктор Орбан да спечели трети пореден мандат с голяма преднина. И все пак инвестициите, правени там от японски компании като Subaru не просто се толерират, те са приветствани.

Затова отпора срещу някои аспекти на глобализацията е много по-силен срещу други - ситуация, чийто причини се корени отчасти в липсата на разбиране за това как работи търговията и какви ползи носи. Свободната търговия, миграцията и директните чуждестранни инвестиции обещават ползи за всички, включени в процеса. Докога ще позволява невежеството и политическите опортюнисти да спират да ги реализираме?

*Койчи Хамада е професор в Университета Йейл и специален съветник на японски премиер Шинцо Абе. Коментарът е публикуван първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.