Резултатите от образованието на ученици от 9 клас доближава България до резултатите на връстниците им от Сърбия, Уругвай, Тринидад, Мексико, Тайланд и Румъния.

Това сочат данните от изследването PISA 2009, представени от националния координатор на програмата Светла Петрова на пресконференция в МОМН.

В изследването участват общо 65 страни, като страната ни се нарежда на 46-то място по резултат. 4508 ученици на 15-16 годишна възраст от 179 български училища са се състезавали с връстниците си от други 64 страни.

Тревожна според специалистите е тенденцията за все по-голяма разлика в най-добрите и най-лошите резултати на учениците в България.

Изследването PISA проверява и сравнява нивата на т.нар. „четивна грамотност" - разбирането, използването и осмислянето на писмени текстове, графики, диаграми и схеми, като се изследват и способностите на учениците да намират и извличат информация, да обобщават и тълкуват и да осмислят и оценяват.

Резултатите на българските ученици тази година е 429 точки, което е под средното ниво от 500 точки. Тревожна според специалистите е тенденцията за все по-голяма разлика в най-добрите и най-лошите резултати на учениците в България.

Освен това от данните на PISA 2009 става ясно, че в страната ни изключително въздействащ върху резултатите на обучението е социално-икономическият фактор.

Резултатите на учениците са разпределени в няколко равнища - под първо Б равнище, Първо Б равнище, Първо А равнище, Второ равнище, Трето равнище, Четвърто равнище, Пето равнище и Шесто равнище, като последното е показател за най-високи резултати, а първото - за най-ниски.

Второ равнище е т.нар. критичен праг. Учениците, които са постигнали резултати под критичния праг, не са неграмотни - могат да четат и да пишат, но срещат сериозни затруднения при тълкуване и интерпретиране на текстове и диаграми или схеми.

Момичетата в българските училища устойчиво показват видимо по-високи резултати от момчетата.

Най-много българчета са покрили второ равнище - 23,4%. 41% от учениците са с по-ниски резултати, а само 2,8% са показали по-високи резултати.

Момичетата в българските училища устойчиво показват видимо по-високи резултати от момчетата. Изключително голяма е разликата в техните умения и способности, констатират данните от PISA 2009 - почти двугодишно училищно обучение.

Разликата между резултатите на момичетата и момчетата е 61 точки. 52% от момчетата са показали резултати под второ равнище т.е. под критичния праг за знания.

Значителни разлики има и в способностите на българските ученици да работят с текст и диаграми или схеми. Най-високи резултати те са показали при компонента обобщаване и тълкуване, а най-ниски - при осмисляне и оценяване на информацията.

Българските ученици срещат трудности при намирането и извличане на информация. При провеждане на теста PISA 2009 българчетата са били питани и колко книги има в дома им, какъв е професионалният и образователен статут на родителите им, дали имат майчин език, различен от този, на който се говори в училище и др.

Статистиката показва, че от образованието и професионалния статут на родителите зависи до голяма степен дали детето ще се справя добре в училище. Според експертите децата възпроизвеждат модела на родителите си и колкото по-образовани са те, толкова по-голям шанс имат и учениците да се справят добре в училище.

Статистиката показва, че от образованието и професионалния статут на родителите зависи до голяма степен дали детето ще се справя добре в училище.

Освен това от данните става ясно и че влиянието на майката в семейната среда е много по-голямо над детето от влиянието на бащата. Заедно с това, феминизирането на професията на учителя донякъде може да бъде причина за по-високите резултати на момичетата, отколкото на момчетата, коментира Светла Петрова.

Тя обобщи и данните на учениците, събрани на въпрос: „Колко книги има в дома ви?" Най-много българчета са посочили, че в дома им има между 26 и 100 книги - 29% от учениците. 16% от участниците в изследването са посочили, че имат до 10 книги, а само 9% - повече от 500 книги. В тази връзка Светла Петрова изрази опасенията си, че може да сме свидетели на едно поколение, което расте без книги.

Според обобщените данни от изследването PISA 2009 учениците от профилираните паралелки или гимназии се справят много по-добре от връстниците си от професионалните гимназии и обикновените общообразователни училища. Профилираното обучение в България пресъздава най-добрите образователни практики.

Петрова коментира още, че четенето е един от факторите, който може да допринесе за по-голям интерес към образованието и за по-добри резултати. 477 от българските ученици са посочили, че четат повече от 2 часа за удоволствие, а 397 техни връстници (21%) споделят откровено, че четенето е чиста загуба на време.

Сред предпочитаните четива са списанията, които изместват до голяма степен научната и художествената литература.

Най-добри резултати българските ученици показват в природните науки, на второ място е математиката, а едва на трето - четенето. В сравнение с предишното изследване PISA, проведено през 2006 г. специалистите коментираха, че е преодолян неблагоприятния срив от тогава. Резултатите на България в сравнение с 2006 г. са с 27 точки по-високи.

Първите места в класацията на PISA 2009 се държат предимно от страни в Азия, коментира Светла Петрова. Учениците от Шанхай, Корея, Финландия, Хонконг, Сингапур, Канада, Нова Зеландия, Япония, Австралия и Холандия са десетте страни, заели първи позиции в резултатите от изследването.

Подготвя се и следващото провеждане на PISA през 2012 г. Тогава основно ще се оценява грамотността на учениците по математика. За пръв път в България ще се проведе и компютърно базирано оценяване.