Печалбата на Лукойл ще остава в България

От 1 януари 2023 година "Лукойл" прехвърля дейността си изцяло у нас и ще отчита приходите си изцяло в България. Това бе обявено на брифинг в Министерски съвет на вицепремиера по икономическата политика Христо Алексиев. Компанията вече ще плаща печалбата си в България, а не както досега - в Холандия и Швейцария. 

Алексиев отчете, че кабинетът от първия си ден работи за овладяване на кризите в енергетиката, инфлацията и цените на горивата. Затова се води активен диалог с "Лукойл", по думите му. 1300 души работят в рафинерията. 100 милиона лева тази година се очакват като приходи от компанията. Догодина 700 милиона лева трябва да са приходите. Тези средства ще използваме за компенсиране на най-уязвимите, каза министърът и отчете постигнатата договореност като "сериозен успех". На брифинга не стана ясно дали и с колко по този начин ще намалеят цените на горивата и продуктите, както и как и на какви принципи ще бъдат разпределени компенсациите.

Икономическият министър Никола Стоянов подчерта, че споразумението отваря вратата в българския бюджет да влизат повече средства и "Лукойл" да внася средства от свръхпечалбите си.

Интензивният диалог, който имахме, дава резултат, доволен е вицепремиерът. По думите на Алексиев страната ни не отстъпва от нищо.

Радев увещава шефа на "Лукойл" за по-евтини горива

Донев и ръководството на компанията са единодушни, че е важно да се разгледат всички пазарни възможности за това

От "Лукойл" потвърдиха договореното, като уточниха, че първо трябва Министерски съвет да излезе с постановление, а и законовата база за това да бъде гласувана. Едва след това ще бъде подписано съответното споразумение.

Справедливо и целесъобразно е приходите да остават в България, според компанията. Още от 2020 г. "Лукойл" е работила по тази схема, а именно финансовият център да е в България, обясни Илшат Шарафутдинов от "Лукойл". Вече имало положителен марж от преработката и затова компанията решила печалбата да остава в страната. За да се случи това обаче макроикономическите показатели трябвало да се запазят същите, както и заводът да може да работи със същата суровина.

Условие е и да няма забрана за износ на продукция. Това не е само въпрос на дотации и цени, изтъкна още той, като няколко пъти заяви категорично, че ако има забрана за износ, заводът "Нефтохим Лукойл Бургас" не може да работи. "Пълним си складовете и спираме", заяви Илшат Шарафутдинов. Не стана ясно дали думите му бяха предупреждение, заплаха или условие. Вицепремиерът Христо Алексиев също така не отговори на въпросите дали износът на преработените продукти е договорен. 

КЗК установи "ценовата преса", налагана от Лукойл

Поведението представлява злоупотреба с господство, както по националното право, така и съгласно правото на ЕвС

На брифинга не бе отговорено на въпроса има ли дадена зелена светлина от Европейската комисия, след като преди няколко седмици въпросът с намерението на страната ни остана открит. Тогава, както и днес, от Министерство на финансите защитиха позицията, че една забрана за износ на петролни продукти ще бъде сериозен удар върху фискалната стабилност на България и че забраната не се разпростира върху преработените петролни продукти. 

Получената от България дерогация от забраната за внос на руски петрол и петролни продукти е със срок до края на 2024 г., т.е. две години от влизането й в сила. Самата забрана за внос от Русия влиза в сила на 5 декември 2022 г. 

Обновена

Дерогацията на България за руския петрол не е за да го препродава, уточнява ЕК

Целта била страната ни само да се снабдява с горивото