България е в топ 3 по инсталирани батерии в ЕС. Какъв ще е икономическият ефект от това?

България е в топ 3 сред страните в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия с батерии през 2025 година. Това съобщи Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), базирайки твърденията си на годишния доклад на SolarPower Europe. Само за година страната е реализирала ръст над 1100%, с което достига близо 2 500 MWh инсталиран капацитет, след като през 2024 г. той е бил около 200 MWh.

Очакванията са още през настоящата година капацитетът да се увеличи 4 до 5 пъти, като в момента се изграждат над 10 000 MWh батерии, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост.

През 2025-а страната отбеляза и още едно постижение, което я поставя на картата и като производител. Отварянето на първата в Европа гигафабрика за батерийни системи на IPS, която е със стратегически статут по европейския регламент за индустрии с нулеви емисии.

"Началото на нещо голямо": Инвестиция от €12 милиона поставя България на технологичната карта на Европа

Проектът е със стратегически статут от Европейската комисия

Какво означава това за българската икономика

"Секторът на възобновяемата енергия в България е създал над 12 000 преки работни места, а само топ 10 инсталаторски компании осигуряват заетост на 7-8 000 души", коментира за money.bg председателят на АПСТЕ Никола Газдов.

И това не е временен пик, тъй като до 2030 г. капацитетът за батерийно съхранение в Европа трябва да нарасне десетократно, което означава устойчив пазар и дългосрочна заетост, допълни той.

Не на последно място, евтината и предвидима енергия прави българската индустрия по-конкурентна и по-привлекателна за инвестиции. "Батериите имат ключова роля именно в постигането на по-ниски сметки за ток", подчерта още експертът.

"ВЕИ секторът страда от глад за кадри, а заплатата на инсталатор с незначителен опит надхвърля 4000 лева"

Възобновяемите източници са тези, които дърпат сметките за ток надолу, заяви Никола Газдов, председател на АПСТЕ

Те позволяват евтиният ток от слънцето да бъде съхранен през деня и използван вечер, когато е най-търсен и най-скъп, както за домакинствата, така и за индустрията.

Разбира се, съществуват и рискове. Високите държавни продуктови такси за бъдещо рециклиране на соларни панели и батерии са сред тях, алармират от АПСТЕ. Таксите са многократно по-високи от тези в други европейски държави и водят до оскъпяване на технологиите, без реална инфраструктура за рециклиране.

Като всеки бум, бързата експанзия в инсталирането на батерийни мощности носи известни предизвикателства. Според Газдов обаче "рискът не е в растежа, а в това да изостанем от него".

"Енергетиката преминава през историческа трансформация, която носи както възможности, така и нови предизвикателства. Батериите са ключова част от решението, но трябва да вървят заедно с развитие на мрежите, дигитализацията и обучение на кадри", заяви още той специално за изданието.

Рекордна година за целия ЕС

Експанзията на сектора в България се случва на фона на рекордна година за ЕС въобще, в която са инсталирани над 27 GWh нови батерии, или 45% повече спрямо предходната година. Пред страната ни са само Германия и Италия с пазарен дял от 9% през 2025 г. Общият капацитет за съхранение на енергия в Европа вече е 10 пъти по-голям спрямо 2021-ва.

С над 1500 MWh: България е регионален лидер в съхранението на енергия, може да е добрият пример за цяла Европа

Никола Газдов предупреди, че липсата на нови вятърни мощности от 2015 г. насам е "антирекорд"