Китай се събира с държавните лидери от Централна и Източна Европа за среща на върха в събота, в която обещанията на Пекин за големи инфраструктурни сделки ще бъдат внимателно преценени, тъй като някои от участниците смятат, че годишните срещи носят скромни ползи, пише Reuters.
Страните от Балтийско море до Балканите ще се срещнат с китайския премиер Ли Къцян на седмата среща на върха във формат 16+1 в София, надявайки се на свежи пари от китайски компании, подкрепени от държавни банки.
Повече от 250 китайски компании и 700 бизнесмени от Централна и Източна Европа се очаква да присъстват на специален икономически форум, който се провежда заедно със срещата на най-високо равнище.
"Нашата основна цел е да увеличим китайското бизнес присъствие в България и в целия регион на Централна и Източна Европа", каза пред Reuters заместник-министърът на външните работи на България Георг Георгиев.
Събирането, което идва по-малко от 2 седмици преди годишната среща на върха на Европейския съюз с Китай в Пекин, е непопулярно в Брюксел, който го смята за опит за разделяне на ЕС.
Блокът се противопоставя и на китайския натиск да изрази обща позиция с китайците срещу търговските политики на САЩ на срещата в Пекин. Китай отрича да се стреми да подкопае ЕС.
Китайският премиер, който пристигна в София в четвъртък при първото официално посещение на китайски премиер в България от почти 2 десетилетия, публикува в сряда статия в един от най-големите български вестници, озаглавена "Ново начало, нова надежда, ново пътешествие".
"Китай, сега и в бъдеще, подкрепя европейската интеграция и приветства обединена, стабилна, отворена и просперираща Европа и силно евро", каза Ли.
Скромни очаквания
Сред 16-те европейски държави, които участват в срещите на върха, са членките на ЕС България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, както и страните извън ЕС Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия.
Първоначално проведен във Варшава през 2012 г., форматът беше прегърнат още отначало, тъй като Китай обеща милиарди долари като заеми и инвестиции за страни, които зависят от фондовете за развитие на ЕС. Или в случая на по-бедните Западни Балкани отчаяно нуждаещи се от външни средства за изграждане на железопътни линии, пътища, летища и електроцентрали.
Но някои държави започнаха да се оплакват от липсата на резултати, финансовите и договорни условия, понякога включващи използването на китайски труд и материали, пораждащи трудности със стандартите на ЕС.
Програмата за срещата на върха този път е по-скромна, отчасти защото се провежда само 7 месеца след последната среща в Унгария през ноември.
Китай обмисля преминаване към двугодишни срещи на високо равнище, отчасти защото се опасява, че форматът е в ущърб на имиджа му в западноевропейските столици.
Но Пекин рязко промени курса, определяйки много по-ранна дата от очакваното, точно преди премиерът Ли да участва в правителствени консултации между Германия и Китай в Берлин.
"Китайците видяха възможност. Сега Ли може да дойде в Берлин направо от срещата на върха в София 16+1. Те искат да ни изпратят съобщение", заяви германски дипломат.
Китай и домакините от България се борят да намерят основна тема за окончателното комюнике на срещата, тъй като отделните правителства се стремят да договарят езика, за да отразят собствените си интереси. ЕС ще има статут на наблюдател на срещата на високо равнище. Гърция, която не е част от 16+1, също беше поканена.
На подготвителна среща в София в началото на юни Полша изрази недоволството си от начина, по който се организират срещите на върха и скалъпеното заключително комюнике. Тя е една от няколкото източноевропейски страни, които идват на срещите на върха със скептицизъм след години на неизпълнени инвестиционни обещания.
Варшава твърди, че китайските фирми са изоставили няколко строителни обекта в Полша преди Европейското първенство футбол през 2012 г. Но далеч не е единствената недоволна държава.
Словашки държавни служители твърдят, че в момента в страната няма големи китайски инвестиции, а в Румъния договорът от 2015 г. с Китай за изграждане на още 2 ядрени реактора на стойност около 6 млрд. евро не е напреднал.
Унгария и Сърбия обаче остават ентусиазирани. Делегация от немски и френски дипломати пътуваха до Будапеща тази година, за да убедят Унгария да се дистанцира от Китай, но исканието им беше отхвърлено.
Дефицит на инвестиции
Много от предложенията за финансиране на инфраструктурата са част от инициативата на Пекин "Един пояс, един път" за изграждане на транспортни и търговски връзки от Азия към Европа, като Китай смята да увеличи влиянието си.
Миналия месец Унгария и Китай окончателно договориха графика за строителство на железопътната връзка Будапеща-Белград, един от най-големите инфраструктурни проекти в региона, подкрепян от Пекин.
Извън Унгария, китайските инвестиции не оправдаха очакванията, макар точните суми да са неясни.
Китайското министерство на търговията обяви миналата година, че общите инвестиции на Китай в страните от Централна и Източна Европа са се увеличили до над 8 млрд. долара до 2016 г.
Китайците са обещали около 15 млрд. долара инвестиции между 2012 г. и 2016 г., според Центъра за стратегически и международни изследвания, американски мозъчен тръст, базиран във Вашингтон.
USD
CHF
EUR
GBP
