За страните от Централна и Източна Европа присъединяването към Европейския съюз доведе до демократична реформа и икономическо развитие. Но след като финансовата и бежанската кризи разклатиха блока, връзката между либералната демокрация и общественото благоденствие вече не е толкова очевидна, колкото преди.

След като разказите за упадъчния, провален Запад завладяха много от умовете на хората, възвърналият мощта си Изток изглежда все по-привлекателен. И Китай се възползва напълно.

Освободени от оковите на съветската власт, източноевропейски държави доброволно се присъединиха към ново обединение, което отново разделя Европа на Изток и Запад - този път под китайско владичество.

"Източна Европа 2.0" е много по-мека подредба от стария блок. Но тя представлява сериозна заплаха за сигурността и просперитета на региона, като подкопава съществуващите съюзи и води до връщане към олигархичните тенденции, следвайки "китайския модел".

Китай създава инвестиционен фонд от €10 милиарда за Централна и Източна Европа

Китай налива €10 милиарда в Централна и Източна Европа

Финансирането може да бъде увеличено дори до €50 милиарда

Групата, официализирана през април 2012 г. като "Инициативата 16+1", обединява Китайската народна република и 16 посткомунистически държави от Централна и Източна Европа. Малко хора на Запад й обърнаха внимание. Но може би по-обезпокоителното е, че последиците от нея едва ли са разбрани в самия регион.

Наклонени везни

В Пекин 16+1 доскоро беше смятана за шедьовър на китайската дипломация. Тя не само раздели Европа, но и обедини страните от бившия заден двор на Русия и клуба на ЕС без много протести.

ЕС е концентриран върху редица други проблеми - от миграцията до Brexit. А мълчаливото съгласие на Русия е знак за засилващо се тактическо сътрудничество между двете сили, приложено в Централна Азия чрез Шанхайската организация за сътрудничество.

Първоначално голямата неяснота на Инициативата 16+1 може би помогна на Китай да постигне този учудващ успех. Документите в началото на проекта са изпълнени с възвишени термини като "печалба и за двете страни", "приятелство" и "хармония" и наблягат на съвместимост с "цялостното стратегическо партньорство между Китай и ЕС". Вероятно поне някои лидери от Централна и Източна Европа не разбират напълно в какво се замесват.

Китайските апетити към Източна Европа

Китайските апетити към Източна Европа

От няколко години насам Китай се интересува все по-силно от Източна Европа. И влага там все повече пари. Какви цели преследва Пекин? И оправдани ли са опасенията от "инвазия с цел разцепление и превземане на Европа"?

В последно време Инициативата 16+1 се превърна в източноевропейска платформа за осъществяване на градиозния проект на китайския президент Си Дзинпин "Един пояс, един път" (Новия път на коприната, б.р.), основният приоритет на китайската външна политика.

Фокусирайки се върху грандиозната цел и отчитайки нарастващото безпокойство в Брюксел, Китай наскоро реши да удари спирачките: бъдещите срещи на върха 16+1 ще се провеждат веднъж на всеки 2 години, вместо в настоящия ежегоден формат.

Китай все още има огромно предимство в споразумението. Схемата 16+1 не позволява на членовете си да функционират като регионален блок в отношенията си с Китай - вместо това тя организира 16 двустранни отношения в удобен формат за Пекин.

Двустранните партньорства улесняват Пекин да заобиколи съществуващите съюзи и да преразпредели страните като част от нова система, концентрирана около Китай. Групата 16 + 1 прехвърля границите на ЕС - тя включва 11 държави-членки на ЕС и 5 нечленуващи страни - и предлага на Пекин алтернатива за справянето с ЕС като цяло. Вместо колективно договаряне, 16 + 1 страни в крайна сметка се конкурират, за да се превърнат в предпочитаната от Китай "врата към Европа".

Милиардните инвестиции в Сърбия, с които Китай си проправя път към Европа

Милиардните инвестиции в Сърбия, с които Китай си проправя път към Европа

Как Пекин ще донесе растеж на балканската икономика?

В последвалото надпреварване към дъното, чешкият президент Милош Земан публично предлага страната си като "непотопяем самолетоносач на Китай в Европа", а сръбските политици размишляват как да се превърнат в най-добрият ученик в класа на Китай, така че групата 16+1 да се трансформира в 15+1+1.

Тази конкуренция отчасти се дължи на структурата на 16+1: Секретариатът и администрацията са в китайското външно министерство, понижавайки европейските държави до пасивни получатели на политиките, разработени в Пекин.

Структурата насърчи някои страни да символично се дистанцират от съществуващите си съюзи. В интервю преди посещението на Си Дзинпин в Прага през 2016 г., Земан заяви, че Чешката република - член на НАТО и ЕС - преди е била "твърде покорна" на Брюксел и Вашингтон, определейки новото партньорство с Китай като знак, че страната му отново става напълно независима.

Бившият сръбски президент Томислав Николич зае подобна позиция миналата година, твърдейки, че Сърбия - която официално се стреми да се присъедини към ЕС при първа възможност - е свободна страна и затова не се страхува да установи партньорство с Китай.

Китай влага над $3 милиарда в Източна Европа

Китай влага над $3 милиарда в Източна Европа

Ще бъдат финансирани проекти за развитие и инвестиции

Китайски модел

Идеята зад 16+1 за източноевропейските държави бе да използват икономическия потенциал на Китай, най-вече чрез привличане на инвестиции. Общият размер на китайските инвестиции в региона обаче остава нисък в сравнение както с инвестициите на други играчи, така и с инвестициите на Китай в Западна Европа.

Трудно е да се оцени истинското политическо въздействие на тази група, като се има предвид, че тя е изговило малко наистина информативни публично достъпни документи. В Чехия например първоначалният PR блиц отстъпи на срещи затворени врати, като журналистите са изключени от повечето двустранни събития, а посещенията на най-високо ниво са потайни.

Но в едно отношение китайският отпечатък е ясен: политизирането на икономиката.

Китайската дипломация се стреми към "Глобализацията 2.0" - по същество изнасянето на "китайския модел" на държавния капитализъм, който съчетава избрани пазарни механизми с цялостен контрол от страна на партията държава.

Инициативите на Китай "Един пояс, един път" и 16+1 са политически проекти, насочени към контролиране на икономиката - и по този начин на политиката - на участващите страни. Тези рамки обикновено създават анклави, които работят в съответствие с "модела" на Пекин за вземане на политически решения. Това означава, че китайски политици и бизнесмени могат да сключват сделки с местни партньори, които им позволяват да заобиколят обичайните механизми за прозрачност и отчетност.

Как пътят на Китай към Европа минава през съседна Сърбия?

Как пътят на Китай към Европа минава през съседна Сърбия?

Има много логично обяснение за това

"Китайският модел" се сблъсква с този на ЕС. Докато европейският се основава на регулиране, чиято цел е да гарантира честна и открита конкуренция, китайският модел отхвърля регулирането в полза на ad hoc преговори - за предпочитане на двустранно политическо равнище зад затворени врати.

Пример за това е модернизираната железопътна връзка Белград-Будапеща, част от експресния маршрут "Земя-море", създаден да свърже най-голямото гръцко пристанище Пирея - купено през 2016 г. от китайската Cosco - с Унгария.

Скоро след подписването на окончателните споразумения в края на 2016 г. Европейската комисия започна разследване на предполагаемо нарушение от страна на Унгария на правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки.

От $26 милиарда китайски инвестиции на Балканите едва $330 милиона са в България

Ето коя е любимата държава на китайските инвеститори на Балканите

В кои сектори влагат най-много пари бизнесмените от втората по големина икономика?

Пренебрегването на правилата на ЕС се превърна в нещо като национален спорт при управлението на Виктор Орбан, но унгарският премиер не е единственият, който е готов да заобиколи правилата, щом е замесен Китай. В Чехия, Пекин поиска да му бъде възложена поръчка без публичен търг за ново строителство в атомната електроцентрала в Дуковани.

По ирония на съдбата именно тази несъвместимост с практиките на ЕС засилва привлекателността на китайските инициативи сред някои централноевропейски елити. Финансовите средства от блока идват със силни изисквания за прозрачност и отчетност, докато парите на Китай се дават "без ангажименти". Това не само намалява досадната работа с документи, но и означава, че средствата от Пекин могат по-лесно да се влеят в корупционни мрежи.

От 90-те години на миналия век, когато приватизацията, извършена по прибързан и небрежен начин, даде предимство на малка група хора със силни връзки (най-често вътрешни хора от стария режим), много икономически елити в региона придобиха контрол над ключови сектори чрез тъмни сделки или политически връзки, вместо благодарение на предприемачески умения.

Китай иска да инвестира в инфраструктура у нас чрез най-голямата банка в света

Китай иска да инвестира в инфраструктура у нас чрез най-голямата банка в света

Цел ще бъдат проекти за над 50 милиона евро

Тези нови олигарси често смятат за по-лесно да правят бизнес с колегите си в Китай (и Русия), които имат подобни произход и бизнес практики, вместо да се приспособят към стриктния регулаторен режим на ЕС.

Страните от периферията на Европа са подготвени за голям сблъсък: между изискванията за открити търгове и поръчките, възложени чрез политически споразумения; между икономическата конкуренция и съглашателството между икономическите и политическите интереси; и накрая, между демократичния капитализъм и държавния капитализъм, доминиран от сенчести олигархични мрежи.

Независимо от приказките за "печалба и за двете страни", европейските членове на 16+1 ще трябва да направят своя избор.