Българите оптимисти за икономиката така, както не са били от 20 години насам

За първи път от 2 десетилетия българите посрещат новата година с икономически оптимистична нагласа. 55% от сънародниците ни очакват по-добра година, а едва 9% по-лоша. 36% не смятат, че ще има промяна.

Българите са били толкова оптимистично настроени единствено през 1998 г., година след Виденовата зима, но тогава, след тежката криза от 1996-та, и страховете са били двойно повече.

Това показва традиционното тримесечно проучване на обществените нагласи на агенция "Алфа Рисърч" и Нова телевизия, проведено е в периода 7-15 декември 2017г. сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна.

Източник: Алфа Рисърч

Българите гледат положително към предстоящата 2018 година

Оптимизмът се дължи на икономическото оживление, спада на безработицата и създаването на все повече добре платени работни места, изискващи високообразовани и квалифицирани кадри.

Неслучайно 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра, срещу едва 12% - по-лоша. Песимизмът доминира единствено сред хората с основно образование, с ниска, или без квалификация.

Това е ясно доказателство за нарастващата роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции за индивидуалния просперитет и общия икономически ръст.

Секторите в България, в които средната заплата надхвърля 1500 лева

Най-много хора се търсят в селското стопанство

По-богати, но и по-взискателни

Нарастването на личното благосъстояние води до повишаване на изискванията към местната и централната власт. Това е особено очевидно в най-големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, където са концентрирани голям брой високоплатени специалисти.

Хората в столицата и големите градове все повече настояват не само за по-високи доходи (41%), но и за по-качествена среда за живот (39%). В останалата част от страната доминира желанието за по-високи доходи.

Ако ръстът на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона се запази и през следващата година, все по-осезаемо и сред все повече хора ще започнат да се променят очакванията и изискванията към управляващите.

Половината българи смятат, че биха живели добре с доход между 1000 и 2000 лева

Но над 60% не са удовлетворени от стандарта си на живот в момента

Ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление, предвиждат социолозите.

"Добрите очаквания не значат безкритичност. Когато човек постигне определено равнище на своите доходи, той не просто иска повече от същото, той променя структурата на своите очаквания", заяви пред Нова телевизия ръководителят на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

Работа, телевизия и интернет

Структурата на времето на българина също се промени в последните години. Работещите, прекарват най-голяма част от времето си в трудовата дейност (основна и допълнителна).

Реалните заплати в България настигат все по-бързо европейските

Само една държава ни изпреварва

Средният брой работни часове обаче остава под 8, което е признак за множество хора, работещи на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно.

С 3 часа средно дневно, прекарани в гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители в Европа. Нараства обаче и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там средно по 2 ч. 40 минути - време, което отстъпва съвсем малко на телевизионното. Сред хората до 50 години съотношението се обръща.

Комуникацията чрез социалните мрежи, заради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) оставя далеч назад личните срещи с приятели, близки, роднини. Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно.

Българите забогатяха с 5.87 милиарда лева за година

Средно притежаваме по 10 000 лв. и дължим по 1700 лв.

Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това е една от положителните тенденции в последно време, след кризисните години от началото на прехода, когато заниманията с децата бяха сведено до минимум, отчитат експертите.

Семейни събирания по празниците

По традиция за Коледните и Новогодишни празници българите предпочитат семейните и роднински събирания пред индивидуалните пътувания. Тъй като емиграцията обхваща в по-голяма степен младите поколения, повече българи се връщат в страната за празниците, отколкото пътуват навън.

Всеки шести ще пътува при роднини в страната или чужбина. Всеки четвърти ще посреща гости у дома. Около 4.5% са туристическите пътувания. От тях, 3% или 160 000 пътувания - в страната и 1.4% ,или около 80 000 - в чужбина.