Управителният съвет на Българската народна банка съобщи на 12 март, че определя обща сума на годишните вноски на банките във Фонда за преструктуриране на банки за 2020 г. в размер на 157 876 116 лева. Това ще увеличи общите средства, с които Фонда разполага до 703.27 млн. лева.

Според Закона за пресруктуриране на банки средствата от въпросния фонд могат да се използват, когато има необходимост от капиталова подкрепа за кредитна институция, която не може да се справи с възникналия проблем със собствени средства. Изрично законово условие за оказване на такава подкрепа е кредитната институция да е с положителен капитал.

Преди да се стигне до ползването на средства от Фонда, обаче, управлението на закъсалата кредитна иституция се поема от специални или извънредни представители, назначавани от БНБ. Тяхната задача е да прилагат цял комплекс от мерки, чиято цел да подобрят капиталовата позиция на банката. В хода на тези мерки самата банка може да продаде част от активите си, а част от вложителите и с депозити над гарантирания размер да бъдат включени в рекапитализацията ѝ под различна форма.

Един от механизмите за оздравяване и рекапитализация е закъсалата банка да бъде разделена на добра и лоша, като добрата част получава подкерапата на Фонда за преструктуриране и продължава да функционира като нормална кредитна институция, но с друг собственик, а лошата преминава в процедура на несъстоятелност. При такъв сценарии интересите на вложителите остават незасегнати, защото те се прехвърлят в добрата банка.

В сегашната ситуация решенията на Фонда за преструктуриране изцяло зависят от националния орган по преструктуриране, който в случая е БНБ.

При евентуално влизане на България в Банковия съюз всички натрупани в бългаския фонд пари, както и бъдещите вноски за преструктуриране, автоматично ще бъдат прехвърлени на европейския механизъм за преструктуриране, като българската страна ще загуби всякакви суверенни права върху тези средства. С тях вече ще се разпорежда директорския борд на Европейския механизъм. А до момента той е отказл подкрепа и при четирите случая на банкови кризи - и при този в Испания, и при този в Италия и в двата случая в Латвия.