Драстичният срив в цената на bitcoin подкопава поредния аргумент, който поддръжниците на криптовалутата дадоха — че тя е защитник срещу инфлацията, пише The Wall Street Journal.

От средата на април досега най-старата и най-голяма криптовалута загуби около половината от своята стойност. В четвъртък един bitcoin се обменя срещу малко под $32 хил., при достигнати над $64 хил. на 14 април, и то след новината, че Tesla може отново да започне да я приема като плащане.

Поддръжниците на bitcoin с години твърдяха, че криптовалутата може да служи като защитник срещу инфлацията, тъй като в кода ѝ е заложен максимален брой монети в обращение: 21 млн. Досега този аргумент не бе подложен на проверка, тъй като от пускането ѝ досега инфлацията в САЩ и развитите държави е под 2%.

Сега, за първи път от години, недостигът на полупроводници, дървесина и работници увеличават потребителските цени. В същото време правителствата и централните банки наляха трилиони долари, за да подкрепят икономиките, което има потенциала да намали покупателната способност на валутите.

В САЩ потребителските цени се покачиха с 5,4%, най-бързия темп от 13 години насам. Инфлацията в 49 държави по света расте от началото на годината, по данни на Center for Financial Stability.

Bitcoin върви в обратна посока.

"Цената на bitcoin до голяма степен не е свързана с макроикономическите фундаменти, включително с инфлацията", подчертава Есуар Прасад, професор в Cornell University. Той посочва още, че изкуственият недостиг на криптовалутата, заложен в кода, не е достатъчен източник на стойност. А цената е по-уязвима от туитове на известни личности, отколкото от икономическата реалност.

Повечето инвеститори са съгласни, че цената се движи най-вече от спекулация: купуването с надежда, че някой по-късно ще плати повече. Това се вижда и от обема на търгуваните деривати, при които трейдърите не купуват основния актив, а просто залагат на цената. Този обем е между пет и 20 пъти по-висок от спот търговията, според изследване на CyLab.