И без друго големият дефицит по текущата сметка на България продължава да нараства, но разходната конкурентност навън остава адекватна. През 2007, ръстът на разходите вътре в страната, насърчаван главно от неспиращия бум на частните инвестиции, отново ще надвиши реалният ръст на БВП със съществено значение, сега мисията на МВФ предвижда дефицитът по текущата сметка на страната да достигне близо 20% от БВП.
Заради смяната на режима на външнотърговската статистика след влизането в ЕС в началото на годината, данните за 2007 трябва да се разглеждат особено. Няма съмнение обаче, че външният дефицит е достигнал нестабилни нива, не без намесата на продължаващия приток на чуждестранни преки инвстиции. Износителите продължават да печелят пазарен дял, независимо от покачването на ръста на заплатите, предполагайки, че конкурентността навън откъм разходи ще остане в линия с фундаментите на разходите.
Що се касае до вътрешния баланс на икономиката, натрупва се инфлационен натиск. Макар предвижданията да сочат оставащ стабилен ръст на реалния БВП от 6,5% за 2007, увеличават се инфлационните въздействия. Хармонизираният индекс на потребителските цени достигна двуцифрени значения, от една страна отразявайки еднократните ефекти от сушата в селското стопанство, от влизането в ЕС върху цените на храната, по-високите глобални цени на енергията.
Но се повиши и същинската иинфлация, макар и много по-слабо отколкото водещия индекс за инфлацията, отразявайки разходния натиск свързан със затягането на пазара на труда и тенденции на покачване разходите за труд.
Относно финансовия сектор, кредитният ръст на банките е в бум. Освободен в края на 2006 от много неефективните административни кредитни лимити, кредитният ръст на банките нарасна, достигайки 54% през август. В отговор БНБ повиши минималните резервни изисквания за банките от 8 на 12%. Банковият сектор изглежда добре позициониран за да може да абсорбира шокови удари, но истинският и основен кредитен риск все пак трудно може да се измери в изживяващата бум икономика, като качеството на кредитните портфейли внимателно трябва да се наблюдава.
Значителните финансови излишъци на България отразяват една уместна политическа реакция към дисбалансите в икономиката. Стоящата в основата позиция за фискалната политика за последните години бе общо казано неутрална, а повечето от излишъците отразяват инцидентните (и щастливи) приходи от икономическа ситуация, при която съвкупните разходи се покачват много по-бързо, отколкото съвкупния доход. След като икономиката отново стане по-балансирана, фиксалната позиция автоматично ще отслабне, а сегашната голяма пропаст между разходи и доход ще се стесни до по-устойчиви равнища. Собствените консервативни изчисления на мисията предвиждат, че голяма част от фискалния излишък се обяснява с големия външен дисбаланс. Така правителството с решението си за общо казано отбягване разходването на временните и щастливи приходи за постоянни увеличения на разходите или намаления на данъците е избягнало онзи вид проциклични фискални политики, видени в някои други страни, срещнали се с неустойчиви покачвания в дефицитите по текущите сметки.
Осъществяването на бюджет 2007 бе в линия с тази благоразумна практика на фискалната политика. Макар ръстът на реалния БВП за 2007 изглежда ще остане близо до по-ранните прогнози, ръстът на вътрешното търсене се оказа значително по-щедър от предвиждането, което се отразява и в преизпълнение на данъчните приходи. Въпреки скорошните решения за повишаване на пенсиите ефективно от 1ви октомври с допълнителни 10% и намаляване на вноските за социално осигуряване с още 3 пункта, фискалният излишък през 2007 изглежда ще достигне поне 3% от БВП.
Затъналите структурни реформи се оказаха трудни предвид колеблива партийна политика и разпрострени специални интереси. Българският прогрес в структурните реформи се движи приблизително като други със същата съдба в места, където правото на ЕС насърчава хомогенността на регулацията, включително либерализация на цените, търговията, капиталовата сметка. Но в части, където присъединяването към ЕС осигурява по-слаба опора на реформите, прогресът е по-бавен, включително в повишаване ефективността на публичния сектор, специално в сектора образование и здравеопазване, привеждане в действие на закона, повишена гъвкавост на трудовия пазар и улесняване лицензирането на бизнеса.
Продължава
USD
CHF
EUR
GBP
