Само преди седмица Европейската комисия публикува актуализираната си макроикономическа прогноза за 2024 година. В частта за България Economic forecast for Bulgaria (europa.eu) там са записани очаквани ръстове на брутния вътрешен продукт (БВП), които меко казано сериозно се разминават с числата заложени в макрорамката на проектобюджета ни за 2024-а, изготвен от Министерството на финансите. В нашата средносрочна бюджетна прогноза (а там са и макрорамката, и мотивите към Консолидирания бюджет) се твърди, че реалният ръст на БВП през 2023-а ще е 3,2%. На страница 28 в същата тази прогноза е посочено, че стойността, давана от ЕК за икономическия ръст на България през 2024-а е 2,4%. Само че тази прогноза е от месец май, а сега през ноември ЕК я е намалила на 1,8%.
В нея ЕК е записал следното: "Прогнозата е растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 г. и след това да се повиши до 2,6% през 2025 г. Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. разходите на домакинствата се очаква да стагнират, повлияни от прогнозираното увеличение на лихвените проценти на дребно за домакинствата. След това се предвижда частното потребление да се увеличи, макар и с по-умерени темпове, в съответствие с прогнозираното по-ниско увеличение на заплатите. Очаква се износът да се възстанови до края на 2023 г. и да нарасне с 4% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г., отразявайки възстановяването на експортните пазари.
Базовият ефект от силния износ през 2022 г., включително по-специално на електроенергия, се отразява отрицателно на темповете на растеж през 2023 г. и се очаква да изчезне след това. Очаква се брутното образуване на основен капитал да нарасне през следващите две години, движено от публични инвестиции, включително проекти, финансирани от RRF. Запасите се очаква да допринесат малко за вътрешното търсене през прогнозния хоризонт. Преместването на източника на растеж към износа, който е интензивен на внос, се очаква да доведе до увеличаване на вноса".
Ако чисто технически се вземе разликата от 0,8 процентни пункта между прогнозите на ЕК от май и на Министерството на финансите в сега предложения бюджет, при сегашната прогноза на ЕК, българската Средносрочната програма е добре да бъде актуализирана, като заложения в нея очакван ръст на БВП през 2024-а да бъде намален поне до 2,6%. А най-добре е да се вземе по-песимистичната оценка на ЕС, за да може да има по-реалистичен като приходи проектобюджет.
Трябва да е ясно, че очаквания БВП е базата на която се планират бюджетните приходи от данъци. Не случайно те винаги се дават и като процент от БВП. Не можеш да очакваш да събереш данъци върху нещо, което не е произведено и от което няма доходи и печалби.
Заложените в предложения Консолидиран бюджет за 2024-а данъчно осигурителни приходи и без това са прекалено оптимистични. И това го твърдят вече всички, които някога са се докосвали до бюджет. Според представените от Министерството на финансите числа, през 2024-а се очакват данъчно осигурителни приходи от 60,22 млрд. лева, които са 37.7% от прогнозирания БВП, чийто заложен ръст трябва да е 3,2%.
Явно е че при по-нисък ръст, както прогнозира ЕК, в абсолютна стойност тези приходи ще са с около 1 млрд. лева по-малко. При това, ако се окажат надценени, както през 2023-а - когато при заложени приходи в размер на 36,3% от БВП реално ще бъдат събрани такива в размер на 35,1% - през 2024-а очакваните постъпления в Консолидирания бюджет могат да не се изпълнят с 2 млрд. лева до 3 млрд. лева. А това означава от 2 млрд. до 3 млрд. лева по-висок дефицит от заложения.
На какво разчита министърът на финансите? На по-високи данъчни приходи от променените данъчни закони? Та тези промени на първо четене не бяха приети от бюджетната комисия в Народното събрание. А повечето хора разбиращи от данъци са на мнение, че въпросните изменения не само че няма да донесат допълнителни значими постъпления в хазната, а напротив, крият рискове да влошат бизнес климата, което може да намали данъчните приходи. Между другото, в нито един от проектозаконите за данъчни промени не е посочено с конкретни числа, въпросните изменения какви допълнителни приходи ще донесат на хазната. И явно това не е случайно.
Очакваният 3,2% ръст на БВП за 2024-а е "миниран" и от други фактори. Ще припомним, че според Средносрочната бюджетна прогноза, или рамка, основен фактор за растежа са инвестициите.
"През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката. Очаква се висок растеж на публичните инвестиции и активизиране на частната инвестиционната активност. Заложен е неутрален принос на изменението на запасите за растежа на БВП. По-слабото нарастване на заетостта и кредитите ще се отразят в забавяне на растежа на потреблението на домакинствата", е записано в мотивите към проектозакона за държавния бюджет за 2024-а.
А още преди този документ да бъде внесен в Народното събрание, финансовият министър заяви, че ще "отреже" 2,4 млрд. лева от капиталовите разходи (те са част от публичните инвестиции), за да компенсира отказа си от прословутата вноска от "Булгартрансгаз" с общ размер от 2,4 млрд. лева, за която така и не стана ясно как и за сметка на кого смята да я събира. Защото в "Булгартрансгаз" такива пари няма. С други думи, инвестиционния потенциал на който се разчита основно за ръста на БВП през 2024-а, вече е намален значително. Още една редукция на този потенциал идва и по линия на европейските фондове. Министерството на финансите съобщи официално, че има значителни промени в бюджетните линии за инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост.
"Промените включват значително намаляване на финансирането на проекта за закупуване на системи за съхранение на електрическа енергия, както и забавени през последната една година инфраструктурни проекти в областта на железопътния транспорт, управлението на водите и биоразнообразието, държавната администрация и здравеопазването. Шест инвестиции отпадат от НВПУ, като се оценяват възможностите за тяхното финансиране от други източници, включително съответните оперативни програми, които имат срок на допустимост до 2029 г.
Такава актуализация се налага, защото през 2022 г. Европейската комисия преизчисли алокацията на България с малко под 10% - от почти 6,269 млрд. евро на близо 5,689 млрд. евро", информира Министерството на финансите.
Минус около 580 млн. евро са още близо 1,13 млрд. лева по-малко в инвестиционния потенциал, на който се разчита основно за постигане на заложения ръст на БВП, а оттам и за осигуряване на очакваните приходи в бюджета.
Не станаха ли много рисковете и неизвестните при този заложен ръст и оттам - към цялата приходна част на проектобюджета?
USD
CHF
EUR
GBP
