Експерт: България може да прекара между 5 и 10 години в "чакалнята" на Еврозоната

България може да остане повече от 5 години или дори 10 години във валутно-обменния механизъм ERM II преди да приеме еврото. Страната ни може да повтори сценария на Литва и Латвия заради неосъществени икономически и съдебни реформи. За това предупреждава Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.

В интервю за "Хоризонт" той посочва, че минималният период за престой в "чакалнята" е 2 години, но няма горна граница колко дълъг може да е той.

"Тенденцията през последните години показва, че се увеличава периодът на пребиваване в ERM II. Словения, например, е престояла близо 3 години в "чакалнята", Малта и Кипър също около 3 години, преди да приемат еврото. Но страни като Литва и Латвия са стояли съответно 11 и 10 години. Това е дълъг процес, който няма да доведе до бързото приемане на България в Еврозоната", обяснява експертът.

България е приета в ERM II

Oт 13 юли България става част от валутно-обменния механизъм ERM II с курс 1.95583 лева за 1 евро

По неговите думи една от реформите, в които страната ни изостава, е свързана с държавните предприятия. Тя изисква оптимизация на работата им и е свързана със съкращения.

"На второ място трябва да продължат реформите в сферата на съдебната система. Така че периодът на пребиваване на България в предверието на Еврозоната може да бъде много по-дълъг от този, който досега сме наблюдавали в другите държави", казва Георгиев и добавя:

"Ако средно те са пребивавали около 5 години, ние по-скоро вървим към вариант, в който България ще има много по-дълъг период на подготовка за същинското приемане на еврото. Много е вероятно да повторим сценария на Литва и Латвия.".

България в еврозоната: по-добрата алтернатива

Присъединяването на още две държави към блока показва, че той все още не е загубил своя блясък

Що се отнася до негативния ефект на пандемията върху икономиката, експертът посочва, че ако ограниченията са били задържани по-дълго време, България е можела да има по-добър старт на туристическия сезон. Тъй като това не се случи, в момента има охлаждане на интереса към страната ни от посетители от ключови за страната ни пазари.

"Вътрешното потребление сега е под потенциала си, което е видно от статистиката. Налице е спад в доходите и отлагане на инвестиции и покупки за бъдещ период", обобщава Георгиев и добавя:

"Ако това потиснато вътрешно потребление се съчетае с продължаващата криза в Европа, съвсем естествено е следващото полугодие да бъде много по-негативно за българската икономика. Все още обаче не говорим за трайно стагниране на икономиката.".

ЕЦБ: България и Хърватия трябва да работят още преди да се присъединят към Еврозоната

Централната банка публикува задължителните интервенционни курсове за българския лев