Епохата на нулевите лихвени проценти в големите световни икономики приключи с решението на Федералния резерв да увеличи разходите по заеми миналата седмица, пише Bloomberg.

Средният лихвен процент в развитите икономики, претеглен спрямо продукцията, за първи път нарасна с 1% от 2009 г. насам, според JPMorgan Chase. Данните за 10-те най-развити икономики, събрани от Natwest Markets, също се доближават до това ниво.

Повратната точка, достигната почти десетилетие след срива на Lehman Brothers, изпрати световната икономика, която се върти към рецесия, подчертава постепенния път, по който централните банки по света се отдалечават от действията си за аварийни ситуации.

Средната лихва в развитите икономики нарасна за пръв път от десетилетие

Средната лихва в развитите икономики нарасна за пръв път от десетилетие

Има "ледников тренд на нормализиране на паричната политика", казва Джим МакКормик, ръководител на стратегията в NatWest в Лондон.

Голяма част от тежкото повдигане е извършено в САЩ, където лихвените проценти сега са на ниво 2.25%, в сравнение с близо нула в Япония и еврозоната. След една година JPMorgan все още очаква средната лихва в развитите икономики да бъде 1.6%, което е с около половин процент по-малко от средното за периода 2005-2007 г.

Федералният резерв не е съвсем сам в това начинание. Повишаванията в Индонезия, Чехия, Хонконг и Филипините миналата седмица тласната индекса на Natwest за лихвите на развиващите се пазари до най-високите нива от началото на измерването през 2001 г.

Следващата криза е може би на 2 години разстояние

Следващата криза е може би на 2 години разстояние

ФЕД трябва да вдигне лихвите по-бързо от очакваното, смята експерт

Заедно, петте увеличения на лихвения процент са били най-много през всяка седмица от началото на записите през 2001 г., според NatWest.

Все пак икономистите в Bank of America съветват инвеститорите да не се страхуват от по-строгата парична политика. Според техен доклад, публикуван в края на миналата седмица, че балансите на четирите основни централни банки ще намалеят с 4% до края на 2020 г.

"Притесняваме се за много неща - като търговската война и петролните санкции - но не се притесняваме за количествено затягане", пишат икономистите Адитя Бейв и Итън Харис.