Регулаторите в ЕС дадоха срок от 4 години на големите банки от еврозоната, за да наберат необходимите капиталови буфери, поставяйки за пръв път обвързващи изисквания, които някои от кредиторите трудно могат да изпълнят.

Съгласно новите правила, предназначени да намалят разходите на данъкоплатците при банкова криза, банките от еврозоната ще трябва да издадат достатъчно дълг, който ще бъде обезценен или ще стане част от спасителна програма, за да поеме загубите, ако те фалират.

Буферите досега не бяха уточнени, което даде повече време на банките да покрият новите си нужди от финансиране, които се оценяват на сума между 186 и 276 млрд. евро. Събирането на тази сума е смела задача за сектора, засегнат от спад на доверието, след като стотици милиарди евро бяха похарчени от правителствата, за да спасят банките при кризата в еврозоната в периода 2009-2013 г.

Но европейските регулатори наложиха обвързващи цели за "35-40 големи банки", съобщи пред Reuters източник, запознат с процедурите, но без да уточнява имената на кредиторите.

Това принуждава банките да плащат по-високи лихвени проценти по своя дълг. Намирането на кредитори също няма да е лесно, тъй като малките инвеститори продадоха облигационните си спестявания в последните спасителни операции на банки в Италия или Португалия.

Обезценяването на облигациите на Banca dell"Etruria, регионален кредитор в Централна Италия, доведе до 2015 г. до самоубийство на пенсионер, който загуби парите си за пенсиониране в спасяването на банката.

Комитетът за преструктуриране, европейският орган отговарящ за обявяването на банки в несъстоятелност и за установяването на капиталови буфери, има 142 банки в неговата компетентност, но по-малките банки ще бъдат обект на обвързващи цели на по-късен етап

Най-големите банки в блока, считани за систематични на световно равнище, като Deutsche Bank, BNP Paribas и Unicredit, вече трябва да спазват капиталовите буферни цели до 2019 г. съгласно международните правила.

35-40-те второстепенни банки, засегнати от решението на регулатора, ще имат до 4 години, за да изпълнят своите цели. Преходът и целите са различни за всяка отделна банка.

"Някои банки вече са постигнали целта си, други може да се нуждаят само от 2 години, а трети са получили пълните 4 години", казва източникът.

Регулаторът ще публикува решението си в сряда. То може да претърпи промени в последния момент.

Някои банки обаче може да се нуждаят от повече от 4 години, за да наберат необходимия капитал.

Регулаторът също така реши да определи качествени цели, задължавайки банките да държат най-малко 12% от "подчинения дълг", който е по-лесен за обезценяване от старшия дълг.

Банките се надяваха, че регулаторите ще останат извън тази допълнителна цел, което би могло допълнително да увеличи разходите им за финансиране. Подчиненият дълг е по-скъп за банките, тъй като купувачите са обект на по-високи рискове.

Целта обаче е по-ниска от тази, препоръчана от Европейския банков орган, пазителя на сектора на ЕС, който призова за постигане на цел от 13.5% за големите банки.

Също така е по-ниска от поставената от Комитета цел за глобалните системни банки в еврозоната, които трябва да държат най-малко 13,5% от подчинения дълг.