Щатският долар се покачва спрямо еврото и лирата стерлинг, леко спада по отношение на йената при сутрешната валутна сесия в сряда. Цялото внимание на инвеститорите е насочено към заседанието на Системата на Федералния резерв на САЩ, която ще приключи тази вечер.

Индексът ICE, показващ динамиката на американския долар спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, лира стерлинг и шведска крона), е нараснал с около 0,1%, както и по-широкият WSJ Dollar Индекс.

Към 10:05 часа българско време общата европейска валута губи около 0,71% и се търгува на пазара по $0,9901 за едно евро в сравнение с $0,9970 за евро при затварянето на сесията във вторник,

Курсът на американската валута спрямо японската се понижава с 0,1% и възлиза на 143,57 йени за едни долар спрямо 143,72 йени за долар ден по-рано. Инвеститорите оценяват високо изявлението на бившия японски министър на финансите Тацуо Ямасаки, че властите са готови да се намесят на валутния пазар по всяко време, ако е необходимо.

Британският фунт стерлинг днес сутринта се понижава с 0,37% и се търгува на ниво $1,1338 за едни паунд в сравнение с $1,1381 за паунд в края на предишната сесия.

Септемврийското заседание на Фед ще приключи по-късно в сряда. Пазарните участници и анализатори като цяло са уверени, че резултатът от срещата ще бъде повишаване на основния лихвен процент с поне 75 базисни пункта.

Доларът е подкрепен и от ръста в доходността на американските държавни облигации. Така доходността на 10-годишните US Treasuries надхвърли 3,5% за първи път от февруари 2011 г., пише Trading Economics.

Юанът падна до 7,0425 спрямо долара, което е най-ниското ниво от 26 месеца. Слабостта на юана е следствие от различията в лихвената парична политика в двете страни. Докато Фед продължава да повишава лихвите, Китайската народна банка запази основния лихвен процент по кредитите (LPR) за период от една година при ставка 3,65% годишно след спада му през август.

Междувременно австралийският долар спрямо щатския долар поевтиня до 27-месечно дъно от $0,665. Протоколът от последното заседание на Централната банка на Австралия показа, че размерът и времето на бъдещите повишения на лихвите не са определени предварително и ще зависят от входящите данни.