Бенчмарковите американски десетгодишни държавни ценни книжа постигнаха доходност от под 1% за пръв път в историята си, след като Федералния резерв на САЩ понижи отново основния лихвен процент с 0,5% (най-драстичното му свиване до момента) до 1,25%. Тези облигации се приемат за "безрисков" актив за извършване на транзакции по света.

Решението на централната банка беше оправдано със заплахата от епидемията от коронавирус, но пазарите не я приеха добре. Непосредствено след като почти безпрецедентното действие беше обявено от председателя на финансовата институция Джером Пауъл, пазарите се изстреляха, но по-малко от половин час по-късно те бяха обзети от скептицизъм, че решението на централните банкери показва тяхното отчаяние, и започнаха да разпродават.

Питър Шиф: Коронавирусът е просто оправдание за слабите по принцип фондови борси

Питър Шиф: Коронавирусът е просто оправдание за слабите по принцип фондови борси

Ако не е бил той, инвеститорите са щели да си намерят друго обяснение, коментира експертът

Затова индексът S&P 500 приключи търговския ден със спад от 2,8%, като по този начин изгуби повече от половината си ръст от понеделник, когато се покачи с 4,6%. Dow Jones, Nasdaq и NYSE също са надолу, съответно с 2,94, 2,99 и 2,22%. Индексът за финансовото състояние на икономиката също се срина почти до -1,5 пункта (резултат под нулата е индикация за влошаване на средата). Това е най-ниската му стойност от голямото паническо разпродаване на акции от Коледа 2018 г.

Доларът също понесе удар спрямо останалите глобални валути, което е целена мярка от страна на централната банка, която допуска, че по този начин износът на американски стоки и услуги ще нарасне, въпреки че потреблението и инвестициите ще спаднат, което все пак ще ощети брутния вътрешен продукт.

Доларът пострада от решението на Фед. Еврото е на двумесечен връх

Доларът пострада от решението на Фед. Еврото е на двумесечен връх

Цената на златото се колебае в сряда сутринта след скок с над 3% във вторник

Исторически погледнато, инвеститорите са напълно прави - понижаването на основния лихвен процент никога не е било ефективна мярка за предотвратяване на криза, камо ли за излизането от такава. Когато председателят на централната банка Алън Грийнспан извънредно понижи ставката по лихвата през октомври 1998 г. след рухването на хедж фонда Long Term Capital Management, той спомогна за надуването на дотком балона само две години по-късно.

Но има и по-съвременни примери за това колко неадекватна мярка е свиването на основния лихвен процент. Десетилетие по-късно, вече под ръководството на Бен Бернанке, Федералният резерв отново понижи основния лихвен процент, за да предотврати влошаването на Голямата рецесия. Само че въпреки (или благодарение на) тази мярка фондовите борси се сринаха с още 50%, преди да започнат да се възстановяват.