Може ли видът на използваните пари да промени културата на едно общество? Това може да изглежда абсурдно, но се подкрепя от аргументите на икономиката, пише Стефан Ливера.

Първо, нека да внесем контекст в значението на стабилните пари спрямо фиатните пари. Мизес отбелязва в "Теория на парите и кредита": "Невъзможно е да се разбере смисъла на идеята за стабилните пари, ако човек не осъзнае, че те са създадени като инструмент за защита на гражданските свободи срещу деспотични посегателства от страна на правителствата."

Фиатните пари никога не са възниквали чрез доброволни пазарни действия. Те винаги са налагани принудително чрез интервенции като законите за законно платежно средство, законите за данъците върху капиталовите печалби, централното банкиране и др. Но има ли културни последици от това?

За да видим културните последици, първо трябва да разберем ключовата роля на парите и цените при координирането на производството в обществото. Предприемачите трябва да действат в несигурност, за да съберат необходимите ресурси, за да предлагат своите стоки и услуги. И все пак парите, тяхната разчетна единица за измерване на печалбата и загубата, се манипулират от правителството. Парите се създават при отпускане на нови заеми от търговските банки и банките на дребно и първите получатели на тези пари се облагодетелстват за сметка на следващите такива.

Използването на инфлирани пари насърчава мисленето и действането в краткосрочен план. Живеем по-скоро като животни в дивата природа. Животните в дивата природа се грижат най-вече за следващото си хранене, а не за мислене, планиране и изграждане в дългосрочен план, както хората могат да направят, когато сме предразположени към това.

Помислете за живота под стабилни пари, избрани от пазара.

В този свят как държавата финансира големите си програми? Тя трябва открито да облага гражданите с данъци и затова политиците плащат висока цена на загубена популярност и рискуват да загубят следващите си избори. Но в реалния ни свят, вместо да прибягват до облагане, политиците в правителството ще предпочетат да използват по-скрити форми на финансиране за своите програми. За да направят това, те първо премахват стабилните пари.

Създаването и налагането на фиатните пари дава възможност за по-голямо и по-централизирано управление. Стават възможни големи правителствени програми, които не са били възможни или устойчиви при избран от пазара, стабилен стандарт за пари.

Помислете за въздействието на гигантските правителствеин разходи при пазарно избран паричен стандарт. В миналото това означаваше, че правителствата, които харчат големи суми, бяха обект на нетен отлив на злато в други страни.

Въпреки че мнозина обичат да мислят за правителствените програми и за социалното благоустройство като за "спасителна мрежа" за обществото, тези програми в основата си водят до грешно поведение.

Когато в исторически план неправителствените общества за взаимопомощ насърчават култура на самостоятелност и пестеливост, правителствените социални държави насърчават обратното, като крайният резултат е, че правителствените програми премахват предпазните мерки, които пазарното общество би имало иначе. По този начин фиатните пари освобождават хората от предишните "ограничения" на цивилизованото общество, като очакванията за продуктивно и гражданско поведение са нарушени.

Освободени от предишните ограничения, хората често се обръщат към задоволяването на по-краткосрочните си потребности. Това води до по-безразсъдно поведение, което преди би имало сериозни икономически последици, като например високите разходи за отглеждане на деца.

Инфлацията на фиатните пари принуждава хората да харчат колкото се може повече, а не да спестяват. С евтин фиатен дълг, правителствата могат да участват по-лесно във война или да поддържат война по-дълго, отколкото биха могли иначе. Евтиният фиатен дълг по същество позволява на правителството да управлява повече от ресурсите на обществото, отколкото би било в противен случай.

За читателите, които се интересуват да научат повече, горещо препоръчвам да прочетат "Етиката на производството на пари" на Йорг Гуидо Хюлсман и да гледат лекцията му тук, в YouTube.

Как може да се коригира тази ситуация?

Ако светът се върне обратно към избраните от пазара пари, като злато или биткойн, ще видим, че дисциплината на свободния пазар се потвърждава отново. Дотогава нека трябва да признаем съществените начини, по които обществото и културата са били повлияни от държавните пари.