През последните години сме свидетели на подмяна на научната аргументация с безогледни лъжи и жонглиране с неистини и полуистини. Тя се превърна в професия на пазарните фундаменталисти у нас, пише на страниците на Търговски вестнки, издание на Софийската търговско-промишлена камара проф. Иван Ангелов.

Скандалното им поведение се засили тази година във връзка със започващата нова рецесия и тов анакарало чл. кор. на БАН да напише своя анализ.

По колегиални съображения мълчах дълго, но повече не мога!Главна причина за рецесията е преждевременната ориентация към драстична рестриктивна политика на десните правителства в Европа, преди икономиката да е излязла необратимо от кризата. Това осъжда Европа на продължителна стагнация и дори рецесия през следващите години, която ще затруднява допълнително решаването на дълговия проблем. Европейските и българските консервативни правителства и техните придворни икономисти за пореден път доказаха, че не умеят или не желаят да извличат поуки от световната криза.

Нашите пазарни фундаменталисти внушават на българското общество серия от лъжи, преминавайки всички граници за научна обективност и благоприличие. Като избиват комплекси, те се стремят да прехвърлят своята вина и отговорност за кризата върху опонентите си. Според тях, Джон Мейнард Кейнс бил „теоретически оборен, практически провален и трябва да бъде изхвърлен". Те забравят, че благодарение на макар и непоследователното прилагане на неговата теория в САЩ и Европа през 2008-2009 г. за преодоляване на икономически кризи, светът беше спасен от повторение на голямата депресия от 30-те години на миналия век в още по-тежка форма с непредвидими последици. Само това е достатъчно за да бъде той считан за велик икономист.

Твърдят, че държавните разходи в Америка и Европа за спасяване на финансовите институции и подпомагане на вътрешното търсене през 2008-2009 г. довели света до сегашната дългова криза. Това е дръзка провокация срещу здравия разум и обективните факти. Статистическите данни показват обратното и за двата региона (виж статията Кой натрупа публичния дълг в Америка и Европа? публикация № 190).

Симеон Дянков поднесе на 27 ноември поредното си недомислие и го повтори по една от телевизиите на 29 ноември сутринта. Той обвини бившия гръцки премиер за настъпващата рецесия в Европа, защото обявил през октомври, че иска да провежда референдум по налаганите на страната драконовски реформи. Дянков заяви: „Преди това смятахме, че излизаме от кризата. Когато Папандреу го каза това, видяхте какво стана... Направи така, че Европа да влезе в повторна рецесия". Това е смехотворно обяснение за корените на новата рецесия в Европа. Така може да говори само икономически неграмотен и непочтен човек. Статистическите данни показваха още през пролетта и лятото на 2011 г., че се задава ново икономическо потъванепоради резкия и преждевременен обрат към силно рестриктивна плитика и аз публикувах няколко статии по този въпрос (виж моя сайт в интернет на посочения по-горе адрес). Една от тях дори беше озаглавена „Опасност от ново икономическо потъване". Дянков обаче е очаквал излизане от кризата чак до октомври и е разбрал, че тя настъпва след изявлението на Папандреу за референдума и след представянето на проекто бюджета в Народното събрание.

Аз съм изумен! Нямам думи! И още повече - разтревожен, че такъв икономически неграмотен човек стои на кормилото на нашата икономика. Той не е способен да поставя елементарни икономически диагнози и да прави що годе надеждни прогнози. От него може да се очаква всякаква авантюра. А цената ще плаща пословично търпеливият български народ. Докато търпи ще плаща. Колкото повече търпи - по-дълго и повече ще плаща!

Симеон Дянков и другите пазарни фундаменталисти заблуждават обществеността и по реформата в БДЖ. Ще посоча само една от заблудите в така наречения проект за реформа. В железницата има два вида основни дейности: превоз на товари и на пътници. Превозът на товари поради своя характер може и трябва да бъде рентабилен. Така е и у нас. Превозът на пътници обаче никъде в Европа не е рентабилен, защото изпълнява и много социални функции. Така е и у нас. Той може да стане рентабилен само ако повишат неколкократно цените на билетите. Това обаче не е възможно, защото ще стане недостъпен за голямата част от гражданите и ще отблъсне пътниците към автомобилния транспорт. „Реформаторите" обаче искат да приватизират рентабилния сектор. Пита се, как бъдещата „реформирана" БДЖ ще бъде оздравена и ще стане рентабилна само с пътническия транспорт? Това не е възможно. Този факт обаче се крие от българската общественост.

Пазарните фундаменталисти заблуждават хората, че финансова стабилност, растеж и по-висока заетост могат да се постигнат само чрез силни ограничения - уволнения на персонал, намаления на текущи и капиталови разходи, свиване на социални програми. Ограниченията, т.е. затягането на колани, за тях са синоним на реформи. Това не е вярно. Решенията трябва да се търсят в обратната посока - създаване на условия за стопанско оживление, по-висок растеж, заетост, доходи. Висок растеж обаче не се постига чрез съкращения на персонал и разходи сега. Постига се главно чрез повишение на вътрешното търсене, а то може да стане само при наличието на по-високи доходи.Освен това, трябва да се знае, че всяка реформа изисква по-големи разходи за нейното провеждане и едва след време дава резултати. И то не винаги.

Уверяват ни, че пенсионната реформа се свеждала до увеличение на пенсионната възраст и трудовия стаж и започват да я налагат безцеремонно и рязко от началото на 2012 г. Те не разбират, че повишението на пенсионната възраст, което при сегашната демографска криза е неизбежно, е само една от цял пакет взаимно свързани мерки, които само заедно правят реформата: подобряване събираемостта на осигурителните вноски; повишение на осигурителните вноски при справедливо съотношение между работодателите и наемния труд; ограничаване на масовото плащане на осигурителни вноски върху минималната, вместо по действително получаваната заплата; криминализиране на укриването на осигурителни вноски; ограничаване на злоупотребата с инвалидни пенсии; личните пенсионно-осигурителни вноски за работещите в МВР, в Министерството на отбраната и за държавните служители да се поемат от осигурените и да бъдат съотносими с пенсиите им; ограничаване на неоправданото ранно пенсиониране на някои категории персонал, с изключение на категорийните работници; повишаване на минималния осигурителен праг; ограничаване наемането на работа без трудов договор или с фиктивен договор за 4 часов работен ден, при действителна продължителност 8-10 и повече часа, и т.н. Освен това, повишението на пенсионната възраст трябва да става постепенно и да е съобразено със средната продължителност на живота. Това изискване не се спазва.

Твърдят, че „плоските" данъци върху печалбата и върху доходите били най-справедливи. Логиката на здравия разум и световният опит показват обратното - най-справедливи са умерено прогресивните данъци с необлагаем минимум. Всички цивилизовани страни прилагат такива данъци и данъчни системи (и съотношения между преки и косвени данъци), които балансират интересите на труда и на капитала. У нас се прави обратното.

Заблуждават хората, че с отмяната на парите за прослужени години (така нареченият клас) не се намалявала заплатата на работещите. Ако заплащането за клас бъде пренесено точно в основната заплата е така само за първата година, но за следващите години това не е вярно, защото основната заплата остава постоянна за дълго, без автоматично ежегодно повишение, както е при прослужените години. Говорят, че заплащане за прослужени години нямало никъде по света. Това също не е вярно - редица западноевропейски държави прилагат такива системи. Прилагат я и в САЩ, а също и в ООН, където съм работил повече от 12 години.

Удивлява презрителното им отношение към профсъюзите и социалното партньорство. Министърът на труда и социалната политика, бивш синдикален лидер в „Подкрепа", заяви иронично на 25 ноември 2011 г. по държавната телевизия, че България не е синдикална република.С това той искаше да унизи синдикатите. На 27 ноември на публична дискусия група наши пазарни фундаменталисти обвинили синдикатите за провала на българския преход и отлагането на реформите. Необходимо е наистина изключително безочие, за да премълчаваш за истинските виновници и да обвиняваш синдикатите за престъпния български преход към бандитски капитализъм. Това е нечувано по своята наглост предизвикателство спрямо милионите ограбени българи! Синдикатите имали и най-сериозната вина за това, че бизнесът съкращавал служители, защото настоявали за повишение на минималната работна заплата и на осигурителните прагове. Трябва човек да е неграмотен по съвременна икономическа теория и стопанска практика и да си затваря очите пред ставащото в България, за да отправя такива абсурдни обвинения. Българският опит показа, че няма причинно-следствена връзка между минимална заплата и безработица. Безработицата зависи от много други фактори.

Арогантно се нарушава балансът между интересите на труда и капитала, като бремето на кризата и на данъците се стоварва върху бедните и средните слоеве от населението. Никое общество не може да се развива успешно ако не поддържа справедлив баланс между интересите на труда и капитала, защото те зависят един от друг и не трябва да се противопоставят. Надигащата се по света вълна на протести на възмутените под първоначалния лозунг "Occupy Wall street", последвани от много други протести с участието на милиони хора, които продължават и днес и призивите за повече социална справедливост са доказателство за това.

Заблуждават ни, че само преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) могат да осигурят успешното ни икономическо развитие. Това не се потвърждава от фактите. Последните 10-15 години показаха, че интересите и приоритетите на чуждите инвеститори у нас се разминават тотално с нашите интереси и приоритети. В голямата си част ПЧИ у нас бяха паразитни. Внушават ни, че България била едно от най-привлекателните места за ПЧИ, благодарение на най-ниските ни преки данъци и евтин труд. Това също не е вярно. Ако беше така защо притокът на ПЧИ затихваше прогресивно през последните години, а през 2011 г. почти пресъхна и вече има дори отлив на инвестиции, и то от български инвеститори.

Заблуждават неинформираните, че пазарът винаги водел след себе си демокрация. Има отделни такива случаи, но още повече са обратните, чийто брой расте. Особено при нерегулиран и монополизиран пазар. Всеки монопол е лош, но частният монопол е най-лош. Лицемерните демократи в Западна Европа реагираха гневно, когато Папандреу обяви, че възнамерява да прибегне до най-демократичното средство за допитване до народа - референдума. Един референдум с положителен резултат би осигурил успеха на тежките реформи. А евентуален негативен резултат би подсказал на властите дали не се налагат корекции в реформите, особено за по-справедливо разпределение на бремето между труда и капитала.

А българските „демократи" не поискаха и да чуят за референдуми по нашето присъединяване към НАТО и ЕС, подобно на проведените в редица европейски страни. На тези псевдодемократи много повече им допада диктатурата. Тръбят под път и над път, че дясното е синоним на доброто. Като познавам световната и българската практика по-лъжовно изказване от това не съм чувал скоро. Като правило, дясното е консервативно, антисоциално и антихуманно. То създава икономическа основа за дясна диктатура. Убеждават ни, че десните правителства произвеждат, а левите - разпределят и пилеят. Сигурно за това Гърция и Италия, управлявани десетилетия от десни правителства, сега са в такова „цветущо" състояние!

Казват, че нямало нищо страшно човек да е прочел само една книга, стига да е правилната. Такава била книгата на Милтън Фридман. Тежко му на този, който формира икономическия си мироглед от една или няколко книги. Още по-зле ако е книгата на Фридман. Фридман, обаче е голям учен, който, за разлика от нашите пазарни фундаменталисти, умее да признава грешките си. Той сам заяви преди смъртта си, че е грешил в спора с Джоузеф Стиглиц преди 20 години за съветите, които е давал по начина на приватизация в Русия и Източна Европа.

Нашите пазарни фундаменталисти продължават да повтарят клишето, че истинска реформа е само тази, която се прави шоково, без да се търси диалог с хората и тяхното съгласие. Постепенните промени не можели да бъдат истински реформи. Техният идол е моят познат от 1980-те години Лешек Балцерович, който съвсем не се ползва с уважение в родината си, въпреки твърденията на нашите пазарни фанатици, че е ощастливил поляците. Тези хора живеят със самочувствието на месии, на които всевишният е отредил да ощастливяват силово народа, който бил неук и не разбирал кое е добро за него. Може би и затова десетки милиони хора в Източна Европа преживяха невиждани трагедии през последните 20 години, а хиляди и хиляди унизени и смазани, без достъп до здравна помощ, си отидоха без време от този свят. То лежи на съвестта и на нашите шокови терапевти, повечето от които живеят в охолство, финансирано от съмнителни източници. Те пледират за рестрикции, но за другите.

Пазарните фундаменталисти смятат,че решението на проблемите било в тоталната приватизация и дерегулация; че трябва да се държи сметка главно за мнението на елита, а не на простите работници, селяни и пенсионери или както се беше изразил нашият премиер - „некачествения материал". Всички факти потвърждават, че неограничената дерегулация, особено във финансовия сектор, и безумната приватизация са между главните причини за настоящата световна криза. Твърдят, че и най-лошите решения на пазара били по-добри от най-добрите решения на държавата; че държавата не можела да решава проблеми, защото тя самата била проблем. А през бурните месеци на 2008-2009 г. частните компании в Америка и Европа се молеха на колене пред „лошата държава" да ги спасява. И ако не беше държавата с парите на презираните от тях обикновени данъкоплатци, те отдавна да са изчезнали в небитието.

Ако се направи всеобхватен анализ на приватизацията в България през последните двадесетина години, ще се установи, първо, че тя беше престъпна и второ, че следприватизационните икономически резултати са много по-лоши отколкото резултатите при тяхното функциониране като държавни или общински предприятия. Особено в областта на естествените монополи. Примерите са стотици. Да не говорим за това, че някои от най-важните наши предприятия бяха „приватизирани" чрез продажба на чуждестранни държавни компании. Нима „приватизирането" на електроразпределителните дружества помогна за подобряване на тяхната работа! Или приватизирането или консесионирането на водоснабдяването, на топлоснабдяването и т.н.

Твърдят до втръсване, че парите трябвало да се оставят в частника, защото е добър стопанин, а не да се привличат в бюджета, защото държавата е прахосник. С това обосновават политиката на ниски данъци. Ако се постъпваше така с какво щяха да се финансират здравните, образователните, научните, иновационните, социалните, екологичните, инфраструктурните, отбранителните и други програми на държавата? Има ли на света държава, която да не изпълнява такива функции? Произволни са твърденията, че частникът винаги е по-добър стопанин. Те се опровергават от много факти по света и у нас. Да напомням ли за скандалното разсипничество с парите на вложителите в много американски и европейски банки и ограбването на акционерите в нефинансови корпорации. А технологичните, жилищните и другите балони, които се спукаха през последното десетилетие. А безумното презастрояване в курортните зони в южноевропейските страни и у нас. Ами ограбването на вложителите в българските банки през 1990-те години!

Двигател на прогреса не е частната собственост, а лоялната конкуренция. Защото без конкуренция частникът забравя за всичко друго и се интересува само от максимална печалба за най-кратко време. Предимствата или недостатъците на един или друг вид собственост не бива да се определят предвзето, както правят пазарните фанатици. Нека всички видове бизнес - държавен, частен, общински, кооперативен, функционират свободно под икономическото слънце и се конкурират лоялно, равнопоставени пред закона. Ще оцелее този, който е по-жизнеспособен и по-добре обслужва потребителите.

Институтът за пазарна икономика. настоява държавните разходи в бюджета за 2012 г. да се сведат до 30% от БВП. Това могат да предлагат само хора, които нямат елементарна представа за житейските реалности. Нека предложат на правителството на САЩ да намали на 30% своите държавни разходи в бюджета, които през 2010 г. са били 42,5% (а по времето на президента Буш в предкризисните години - между 36,8 и 42,7%). Нека го препоръчат и на правителствата на страните членки на ЕС, чиито средни държавни разходи през 2010 г. са били 50,6%. През същата година тези разходи са били: 47,9% в Германия, 56,6% във Франция, 50,6% във Великобритания, 51,3% в Холандия, 52,5% в Австрия, 58,3% в Дания, 40,6% в Естония, 50,1% в Словения, 44,2% в Чехия, 44,4% в Латвия, 40,9% в Литва, 49,4% в Унгария, 45,4% в Полша, 40,9% в Румъния, 40,0% в Словакия и т.н. Изглежда че всички европейски правителства са невежи, а нашите пазарни фанатици са най-умните. Едва ли! Изпълнението на тяхната препоръка в България и особено в другите европейски страни би предизвикало масови социални бунтове. Учудва смелостта, самочувствието и менторският тон на тези хора. Може би защото през живота си не са вземали или участвали във вземането на нито едно стопанско решение, засягащо хиляди или милиони човешки съдби и са чели само книгата на Фридман. Такива хора са с най-високо самочувствие и най-щедри на менторски съвети.

Нашите пазарни фундаменталисти фетишизират финансовата стабилност и с надменно презрение отричат значението на социалната стабилност. Разбира се, финансовата стабилност е много важна. Само авантюристи могат да оспорват това! Но ако се наруши грубо социалната стабилност и хората се разбунтуват настъпва краят и на финансовата стабилност. Никоя реформа не може да успее без диалог и ако не се ползва с разбиране и подкрепа от народа. Това е азбучна истина. Те отричат предвзето и социалната отговорност на капитала. Нека се допитат до сериозни предприемачи от западноевропейските страни, за да открият, че това е широко разпространена практика там от години.

Казват ни, че критерий за знанието е пазарът, че учените в БАН и университетите трябва да правят само това, което се търси на пазара. Ако до сега се постъпваше така човечеството щеше да живее още в пещерната епоха и нямаше да има дори парна машина или двигатели с вътрешно горене. А камо ли информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, нови източници на енергия, космически изследвания. Знанието, подобно на здравето, не е стока. Само интелектуално ограничени хора и пазарни фанатици не разбират тази азбучна истина. Знанието създава образа на държавата и на обществото. От него зависи дали то ще се развива и как ще живее нашият народ.

Правят се крайно некомпетентни, предвзети и глуповати сравнения между България и Гърция. Безогледно, безотговорно и грубо тенденциозно се размахва „гръцкото плашило". Разпространяват се свръхопростени представи и очевидни лъжи за тази страна и нейния народ. Наши възрастни хора, посетили наскоро южната ни съседка, казват, че предпочитат да са пенсионери в „бедстваща" Гърция, отколкото във „финансово стабилна" България.

До скоро безогледно величаеха Ирландия и нейното икономическо чудо - една малка държава с уникално географско разположение между Америка и Европа и специфична демографска история. Напоследък замлъкнаха гузно след финансовия провал в тази страна и започнаха да величаят друга миниатюрна държава - Естония, уникална със своето разположение, близко историческо минало и специални връзки със скандинавските страни. Съвсем произволно и двете се даваха и дават като пример за подражание на Европа и света. Дано втората не последва съдбата на първата с такива апологети!

Преди месец Дянков заяви, че ние сме по-добре от Америка във финансово отношение и им препоръча да следват нашата фискална политика. На 27 ноември тази година същата група пазарни фанатици имаше самочувствието да съветва ръководителите на ЕС да провеждат реформи в български стил. Това е продължение и подражание на препоръката на нашия премиер от 4 октомври 2011 г. в Прага към колегите му от ЕС да намалят заплатите и пенсиите в своите страни (които са 10-15-20 пъти по-високи от нашите в номинално изражение) до нивото на българските. Ако го бяха послушали щеше да има социални бунтове в цяла Европа. У нас все още няма, защото народът ни е пословично търпелив. Боже, пази Европа и Америка от такива съветници!

Много често се борави с грубо неверни данни за пенсионна възраст, за заплати и пенсии, за производителност и конкурентоспособност, за бюджетни дефицити, за публичен дълг, за ограничителни мерки и т.н. в други европейски страни, целещи да подведат нашата общественост. И никой не търси сметка на тези хора за лъжите! Напротив, дават им трибуна и ги насърчават!

Важна роля в този разгул на лъжите играят сервилните български медии. Те канят в своите предавания предимно консервативни икономисти. 4-5 от тях са дежурни ежедневни коментатори в медиите. Почти като щатните журналисти. Със завидно самочувствие и менторски тон те се произнасят по всички теми: здравеопазване, висше образование, БАН, прокуратура, съд, МВР и органи на сигурността, външна политика, БДЖ, пенсионна система, екология, административни реформи, общинско управление и т.н. Известно е, че колкото човек по-малко знае, толкова по-смело се произнася по всяка тема. Преди много години големият наш учен - икономист и статистик - академик Иван Стефанов, казваше „Пази боже да си имаш работа с учен-недоучен човек. То е по-страшно да те срещне мечка в гората".

С поведението си на специалисти по всичко те злепоставят не само себе си, но и икономическата професия и нашата икономическа колегия с която нямат нищо общо. Това са българските идеологически приятели на онези, които докараха Америка и Европа до икономическата криза, а сега ги тласкат към нова рецесия. И вместо да се засрамят и утихнат за причинените на света беди от техните идоли, сега ни поучават как да правим реформи! Поставени в конфортен уют, грижливо защитени от пряка дискусия очи в очи с опоненти пред камерите и микрофоните, те злоупотребяват с професионалния морал и заблуждават зрители и слушатели.

Нима ръководителите и водещите в медиите не разбират, че постоянното присъствие само на няколко души от една компания в техните предавания се е втръснало на слушатели, зрители и читатели. Гастролирането по медиите се е превърнало в професия за тези хора. Те нямат време за нищо друго. Още по-малко за сериозни икономически изследвания. Те не се ползват с уважение в нашата икономическа колегия и нямат нищо общо с нея.

Сервилните медии ги обявяват за независими и водещи икономисти. Не разбирам какво им е „независимото" и „водещото"! В своите позиции винаги са против интересите на труда и за интересите на капитала. Между тях няма нито един професор или доктор на икономическите науки. Част от тях нямат дори и една сериозна научна статия в сериозно списание. През последните 20 години винаги ги каним на научни дискусии в Икономическия институт на БАН, но не идват. Те обаче никога не ни канят на организирани от тях прояви. Може би защото са много „независими" и много „водещи"!

Ръководителите на медии и водещите журналисти стават съучастници в дезинформацията, дезориентацията и заблуждаването на обществото. Заглавните надписи в предаванията на някои телевизии „Всички гледни точки" или „Цялата истина" отдавна са изпразнени от съдържание. Различни гледни точки там няма. Има само една - на пазарните фундаменталисти. СЕМ също мълчи по този фундаментален въпрос. Разбирам, че ръководителите на медии са принудени да служат на техните собственици и да се съобразяват с безпардонния правителствен натиск, но да не забравят, че преди всичко са длъжни да служат на обществото. Не го ли правят поемат тежка отговорност пред него. И рано или късно ще се срамуват за това.