Председателят на Европейската централна банка Марио Драги каза на пресконференцията в четвъртък след заседанието на регулатора, че засега политиката на банката не е довела до подобряване на динамиката на инфлацията. Както и че мерките за стимулиране на икономиката в еврозоната все още са необходими в значителен обем.

На днешното си заседанието Управителният съвет на ЕЦБ потвърди привързаността си към своята свръхмека паричнокредитна политика и даже остави вратата отворена за продължение на програмата за изкупуване на активи при необходимост.

Регулаторът остави без промяна основната лихва по операциите за рефинансиране на ниво от 0,00%, депозитната си лихва на ниво от -0,4% и заемната си лихва на ниво от 0,25%. Управителният съвет на банката продължава да очаква, че ключовите лихвени ставки ще останат в тези ниски нива за продължителен период и далеч отвъд хоризонта на програмата за "количествени улеснения", която на този етап трябва да продължи поне до края на текущата година.

Банката ще продължи да изкупува облигации на стойност 60 милиарда евро месечно поне до края на годината и след това, ако е необходимо, за да се повиши инфлацията, която сега е 1,5% процента до целевите 2 процента.

По думите на Драги, макар продължаващото разширяване на икономиката на еврозоната да дава увереност, че инфлацията постепенно се приближава до целевите равнища, това още не е довело до желаната динамика в ръста на цените.

Той подчерта, че растежът на БВП се ускорява по-съществено от очакваното през първата половина на 2017 година и остава устойчив във всички страни и сектори на валутния съюз.

ЕЦБ повиши очакванията си за нарастването на брутния вътрешен продукт на еврозоната през 2017 година до 2,2 процента спрямо 1,9 процента при предишната прогноза, обяви днес на пресконференцията Драги.

Същевременно банката е понижила прогнозите си за инфлацията в средносрочен план. Експертите на ЕЦБ продължават да очаква инфлация от 1,5% през тази година, но прогнозата за 2018-а бе намалена до 1,2% (от 1,3% през юни) и за 2019-а - до 1,5% (от 1,6%).

Марио Драги подчерта, че това се дължи на поскъпването на единната европейска валута. Според него волатилността на валутните курсове е източник на неопределеност, която е нужно да се наблюдава, отчитайки вероятните последици за средносрочните прогнози за ценовата стабилност.

Европейската централна банка ще определи през есента насоката на паричната си политика. Като регулаторът предвижда да вземе решение за бъдещето на програмата си за парично стимулиране след края на 2017-а още през октомври, посочи Драги.