Премиерът не е казвал, че ще подаде оставката на правителството, а че ще е хубаво, ако този външен дълг не бъде взет, да кажат от къде ще дойдат парите. Така председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова обясни пред БНТ вчерашния намек на министър председателя Бойко Борисов за евентуална оставка.

"Когато се прави мнозинство в Народното събрание, целта му е подкрепа на правителството. Първият момент на подкрепа е когато подкрепиш бюджета на това правителство. Дългът е следствие, не е самостоятелно нещо. То е инструмент на финансиране. Когато след това откажеш да подкрепиш дълга, това е нон сенс", каза Стоянова.

Тя побърза да отговори на въпроса на предишния гост в студиото - Михаил Миков, от къде идва разликата между искания дълг и сумите, които страната ни дължи на външни кредитори. "Не знам къде гледа Миков, но до 2017 година погашенията, които имаме по стари задължения са в порядъка на 12 млрд. лева. Това е около 6 млрд. евро". Остатъкът се оказа, че също е дължим по сметките на Стоянова.

Макар и да използват принципите на една и съща математическа система политиците от управляващата коалиция и опозицията достигат до различни изводи, но това не е притеснително, според финансиста Стоянова. "Темата цифри не би трябвало да ни разделя, а тяхната интерпретация. На политиците всичко е ясно, а всеки от тях ползва този случай, за да подкрепи електората си. БСП и "Атака" действат с открити лъжи и манипулации", обвини Стоянова.

Помолена да коментира предложената лихва от до 10 % бившият шеф на данъчните в Пловдив обясни, че това е максималния размер за тези 3 години, а конкретния размер не може да превишава. "В Бюджетната комисия трябваше да се води този дебат. Нямаше представители на АБВ, а представителите на ПФ отидоха на правна комисия и после като разсърдени деца обвиниха, че не сме им обяснили", каза тя. Нейната критика бе основно към партиите от мнозинството, от които ГЕРБ очаква подкрепа.

Ако не се изтегли този външен дълг, за който спорим, България трябва да спре плащанията си към кредиторите, отделно трябва да свие гласувания бюджет, мерките трябва да са в разходната част на бюджета. "ПФ и АБВ са най-големи радетели за повишаване разходите в бюджета - за Коледни и Великденски добавки, социални плащания - неща, които означават пари", аргументира искането за нов заем Стоянова.

В нейната теза основните моменти са, че от 2008 -2009 година страната ни е в дефицит, за това дългът не намалява, а остава. През м.г. правителството на Орешарски направи 3,7 млрд. лева е дефицит, каза Стоянова.

Помолена да коментира позицията на бившия премиер и бивш финансов министър Пламен Орешарски във Фейсбук Стоянова обобщи, че той е говорил като министър-председател, а не като експерт. "Правителството е заварило 9 млрд. лева. Изказването на господин Орешарски е политическо. Отново има неразбиране за тези данни. Във фискалния резерв се отчитат парите, дадени назаем, за да подкрепят влоговете в една банка", каса Стоянова. Тя обяви, че докато КТБ е в несъстоятелност, до тогава трябва да имаме дълг.

"Защо 9-та година България продължава да има повече разходи, отколкото приходи", запита Стоянова и си отговори: "Това е правилна тема за дебат, но тя не е подходяща за БСП". Финансовата дама на ГЕРБ припомни думите на своя колега от БСП Румен Гечев от преди година, че увеличението на дефицита би стимулирало икономиката. Стоянова защити политиката, водена от своята партия: "При нас има приемственост, защото всички смислени проекти продължават". Тя се усмихна на въпроса, как ще коментирате изводите на БСП, че си купувате политическото бъдеще- това е политическа констатация и не би трябвало да я коментираме, каза Стоянова.

Минути по-късно в парламента Менда Стоянова обясни поведението на коалиционните партньори на ГЕРБ с думите: "Идват местни избори".

Тя отрече да има изнудване между партиите в парламента. „Никой не поставя никакви условия", заяви Стоянова. Тя напомни, че всички коалиционни партии разполагат с власт, а АБВ, които са против дълга, дори си имат вицепремиер. „Вицепремиер, който харчи. Неговото министерство е с над 1 млрд. лева разходи. АБВ иска увеличаване на доходите, на пенсиите. От къде ще дойдат тези пари?", коментира още по адрес на АБВ герберката.

След като народни избраници приеха отлагането на дебатите за дълга, Стоноява предупреди, че не разполагат с много време, тъй като през май има падежни дати по стари заеми. Шефката на бюджетната парламентарна комисия не поиска да се ангажира със срок за това кога заемът ще влезе отново в дневния ред на депутатите, но все пак го обясни с - „даваме възможност на нашите партньори да се запознаят по-подробно с числата на финансовото министерство".