Обявения от министъра на финансите Росица Велкова план за ремонт на разпадащият се под натиска на растящите разходи и дефицит бюджет остави впечатление, че това ще става предимно по пътя на увеличаване на приходите чрез възстановяване на част от временно намалени данъчни ставки и акцизни плащания, увеличаване на някои акцизни ставки и такси и въвеждане (макар и еднократно) на нови данъци.

Връщането на старата практика за харчене само на 90% от заложените средства до края на третото тримесечие и освобождаване на останалата част едва след като стане ясно че бюджета се изпълнява по план (или се преизпълнява) бе една от малкото мерки за икономии. Втората бе предложението ръст 10% на бюджетните възнаграждения да има само за онези ведомства, при които не е имало увеличение на заплатите през предходната година.

В последните официални съобщения на Министерството на финансите обаче се прави заявка, за още една много съществено спестяване през тази година. А именно, че увеличението на минималната работна заплата, което става с постановление на Министерския съвет, до края на тази година ще бъде замразено. Вярно е че за следващата министър Велкова е обявила, че предлага увеличение от 780 лева до 940 лева, но да не забравяме, че докато това стане има много вода да изтече и ако резултатите на бюджета не са добри минималната работа заплата може да остане на сегашното си (замразено) ниво. Разбира се, за да се гарантира постигането на бюджетен дефицит от 3% от БВП най-добре щеше да бъде със замразяването на минималната работна заплата това да се случи и с прилагането на швейцарското правило за индексиране на пенсиите, но предвид политическата конюнктура и сегашното решение е достатъчно смел и предизвикателен ход. Още повече, че към минималната работна заплата са привързани много и значителни бюджетни разходи.

Що се отнася до приходните мерки, както вече се знае от тях се очакват допълнителни приходи от 6 млрд. лева и то предимно за сметка на бизнеса. Ако трябва да сме справедливи за времето на COVID кризата, а и след това правителството направи много, за да компенсира загубите му от пълно или частично затваряне, от бесния ръст на цените на енергоносителите и т.н. И е напълно логично сега когато цените на електроенергията и енергоносителите паднаха чувствително, а COVID няма акумулираните свръхпечалби да бъдат иззети от онези, които са ги натрупали и да бъдат върнати в хазната. С тази цел еднократно се предвижда въвеждането на 33% данък върху тези свръхпечалби, като формулата за определянето им, по думите на министър Велкова, ще бъде изготвена по Глава III на Регламент (ЕС) 2022/1854. Правната формула за прилагането на този извънреден данък ще бъде отразена в Закона за корпоративно подоходно облагане където е предвидено да залегнат следните текстове:

"(1) За генерираните свръхпечалби за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. се дължи солидарна вноска с изключение на свръхпечалбите, за които се дължи временна солидарна вноска съгласно Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. (2) Задължени лица за солидарната вноска по ал. 1 са: 1. данъчно задължените лица по чл. 2, с изключение на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 3-6, и 2. лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

§ 31б. (1) Основата за определяне на солидарната вноска по § 31а e разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20 на сто.

(2) За целите на определяне на данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. преобразуванията на счетоводния финансов резултат по реда на този закон 11 се извършват като общият размер на увеличенията, съответно намаленията на счетоводния финансов резултат за 2023 г. се умножи по 50 на сто.

(3) За целите на определяне на основата по ал. 1 задълженото лице може да избере вместо данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. да приложи 50 на сто от данъчната печалба за 2023 г. "

Специалистите по счетоводство и данъчно право могат да кажат как тези текстове ще се отразят на всяка една фирма. Още от сега обаче има няколко въпросителни от които зависи дали всички тези данъчни ангажименти ще могат въобще да влязат в сила. Първата е дали в тях няма ретроактивност - ще рече начисляване на данъчно задължение със задна дата. А втората е че въпросният регламент засяга само бизнеси свързани с енергоносители и изглежда спорно текстовете му да се прилагат за всички бизнеси. Изчистването на всички тези правни неясноти е важно, защото, както спомена министърът на финансите, от извънредният данък се очакват по- голямата част от заложените допълнителни приходи от 6 млрд. лева. И провалът или забавянето на прилагането на този данък може сериозно да застраши изпълнението на приходната част на бюджета и от там свиването на дефицита до 3% от БВП. Ако този извънреден данък бъде приложен, той не би трябвало да повлияе на цените на стоките и услугите, тъй като говорим за отнемане на част от натрупаните свръхпечалби.

Що се отнася опасенията, че подобна мярка ще вкара голяма част от бизнеса в сивия сектор, това едва ли ще се случи, тъй като финансовите резултати на фирмите за изминалите три години вече се знаят и официално са осчетоводени пред данъчните власти. Както посочва Министерството на финансите: "По данни на Националния статистически институт, разпределените печалби под формата на дивиденти са 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г."

Възстановяването на някои намалени ставки по ДДС и акцизи едва ли ще доведат до инфлация. Да хотелите и ресторантите могат да вдигнат цените си, но това не са услуги от първа необходимост и гражданите сами могат да решат дали си заслужава да ги ползват при завишени цени или могат да си спестят или намалят тези разходи. Възстановяването на акцизите за електроенергия също не би трябвало да повлияят на цените за потребителите, тъй като нормативно определените компенсаторни мерки по отношение на енергията и за гражданите и за бизнеса продължават да действат.

Отражение в повишаване на цените може да има връщането на акциза върху моторните горива, но това може да бъде компенсирани от едно продължаващо поевтиняване на нефта и газа на международните пазари.

Увеличението на ТОЛ-таксите със сигурност ще бъде повод за вдигане на транспортните услуги, което може да повлияе и на цените на дребно на всички стоки и услуги. Но все пак трябва да сме наясно, че рано или късно ТОУ таксите ще трябва да нараснат, за да може поне ремонта на пътищата да бъде покрит от тях.

Ръстът на акцизите за електронните цигари е оправдан доколкото това е някаква форма на лукс и подобно действие няма проинфлационен характер.

Останалите предвидени в законите мерки за увеличаване на приходите (всички те ще се случат чрез промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс) имат за цел да увеличат бюджетните постъпления чрез повишаване на данъчния контрол и събираемостта. Успехът им обаче зависи от ефективността на данъчната администрация.

Въпросът че както всички временни мерки и положителният ефект от тях върху хазната от тях ще е временен. И какво ще се случи, когато в началото на 2024-а те (най-вече облагането на свръх-печалбата) престанат да действат, а увеличените разходи останат и продължат да растат. Е да, тогава това няма да е проблем на сегашното служебно правителство (впрочем и това не е сигурно), но ще продължи да бъде проблем за фискалната стабилност на държавата. Тогава какво ще правим? Ако няма значителен ръст (над15-16% в номинално изражение) на икономиката приходите отново няма да гарантират бюджетен дефицит до 3% от БВП. И тогава отново ще бъдем изправени пред дилемата дали да свиваме разходите или да увеличаваме данъчните ставки и дори да въвеждаме нови данъци.