Цените на електроенергията в Германия се покачиха с около 140 процента от януари насам. Експертите посочват, че повишението се дължи на растящите цени на природния газ, които се изстреляха с 440 процента от началото на годината, пише Deutsche Welle.
Засега цената на електроенергията и природния газ за домакинствата в Германия расте с едва 4,7 процента през първото полугодие на 2021 г., но потребителите се опасяват, че сметките им ще скочат. Германия вече плаща най-много за електроенергия в Европа, като половината от разходите се формират от данъци, акцизи и други такси.
В момента около четвърт от потребяваната електроенергия в Германия идва от въглища и друга четвърт от възобновяеми източници, 16 процента от природен газ и около 11 процента от атомна енергия.
Дял на атомната енергия
Този декември около половината от оставащите ядрени реактори в Германия трябва да бъдат изключени. Останалата половина ще спрат работа догодина като част от правителствен план. Спирането им има потенциала да увеличи още повече цените на електроенергията, тъй като Германия намалява употребата и на въглища и ще бъде все по-зависима от природния газ, докато преходът към чиста енергия не бъде завършен.
Три четвърти от германците искат правителството да предприеме мерки срещу повишаващите се цени, а всеки трети казва, че би подкрепил запазването на ядрените реактори, ако това ще помогне за стабилизиране на цените, според анкета на Verivox сред хиляда германци на възраст между 18 и 69 г., проведена през септември. Според данните, подкрепата за атомната енергия расте с 11 пр. п. спрямо 2018 г.
След изборите от 26 септември, Социалдемократите, Зелените и Свободните демократи започнаха преговори за съставянето на коалиция. В първоначалните споразумения са включени обещания за нови газови централи и пълно изключване на въглищата до 2030 г., но не и удължаване на употребата на ядрените реактори.
На 13 октомври, в отворено писмо до германския всекидневник Die Welt, експерти предупредиха, че със спирането на атомните централи Германия няма да успее да постигне климатичните си цели до 2030 г., тъй като електроенергията от тях ще трябва да бъде компенсирана от използването на повече въглища и природен газ. Те призовават живота на оставащите централи да бъде удължен от 2030 г. на 2036 г.
Има ли шанс политиците да обърнат посоката?
Не е ясно как Германия ще успее да замени ядрената и въглищна енергия и как ще постигне климатичните си цели. Но въпреки това е малко вероятно политиците в Германия да позволяват дори временно удължение на работата на реакторите. "Политическата цена е почти безкрайна. Почти никой политик не би го направил. И със сигурност правителство, което включва Зелените", казва Лайън Хърт, професор по енергийна политика в Hertie School of Governance. Противопостояването срещу ядрената енергия е сред основните, върху които е изградена Зелената партия през 80-те години.
В рамките на Европейския съюз Франция повече влиятелен блок, който подкрепя ядрената енергия като начин за намаляване на въглеродните емисии. Полша и Чехия, съседи на Германия, също са част от тази група. И трите държави изграждат нови ядрени централи и призоваха за включването на атомната енергия в плановете на Европейския съюз за намаляване на въглеродния отпечатък. Целта е тя да бъде включена в т. нар. "зелените инвестиции" в рамките на правилата на блока.
От другата страна стоят Германия, Австрия, Дания, Люксембург и Испания, които поискаха атомната енергия да не получават специалния статут.