Пенсионните фондове в Европа, Азия и Северна Америка стоят пред загуби от стотици милиарди долари заради инвестиции в т.нар. токсични активи - написа в началото на седмицата „Файненшъл Таймс".

Според изчисленията на МВФ глобално загубите от инвестиции в структурирани финансови продукти (колатерализирани дългови облигации, ценни книжа гарантирани с други активи, облигации върху корпоративни краткосрочни книжа и структурирани инвестиции) ще достигнат $945 млрд.

Някои независими анализатори посочват много по-висока обща сума на загубите. Така или иначе, до този момент банките в света са обезценили от счетоводните си баланси подобни токсични активи за над $400 млрд. Оказва се, че голямата част от „отровата" е погълната от богати индивиди, застрахователни компании - и най-вече от пенсионни фондове.

Глобалните активи на пенсионните фондове възлизат на $15 трилиона - до началото на кредитната криза през миналата година. Амин Раджан от „Криейт Рисърч" е изчислил, че различни структурирани финансови продукти формират 8% от активите на фондовете. От тези $1.2 трилиона, между $400 и $700 млрд. са токсични активи.

Най-токсични са пенсионните фондове на Дания, Германия, Франция, Швеция, Япония и САЩ, счита Раджан. Процентът като дял от общите активи може да не е голям - но в цифри е огромна сума. Проблемът е локализиран в няколко национални пенсионни системи, но за тях ще е тежък проблем.

Дискутира се доколко програмата на Полсън за изкупуване на активи от банките в САЩ ще се отрази положително на пенсионните фондове. Във финансовото министерство са казали за FT: можем да изкупим всички активи, които счетем, че представляват заплаха за финансовата стабилност на нашата система.

Пенсионните фондове подготвят своя отговор, като възнамеряват да съдят инвестиционните банки, продали им огромните портфейли от структурирани финансови продукти. Адвокатите твърдят, че клиентите не са били информирани за риска и настояват за компенсации.

В България проблемите са само в зачатък

Макар България да не присъства в списъка на страните с отровена пенсионна система, основания за притеснения за бъдещето на изплащането на пенсиите все пак има. За разлика от Запада, където държавата спасява финансовия сектор, в България държавата готви безсъници на финансистите.

Не става дума за доброволните пенсионни фондове, които у нас все още са скромни по размер и изглежда са се въздържали от твърде рискови инвестиции. Активите на доброволните фондове в страната към средата на 2008 г. са 622.8 млн. лв. и бележат спад с почти 9% за полугодието.

Причината - негативните движения на фондовите борси, като по-голямата част от инвестициите (близо 35%) е била в акции. От инвестираните 591 млн. лв., 112 млн. лв. са инвестирани в дългови ценни книжа, а 106 млн. в корпоративни облигации, сочи статистиката на КФН за първите шест месеца на 2008 г. Каква част от горната сума е "токсична" разбира се никой в България няма да иска да ни каже.

Правителството сериозно е решило да създаде т.нар. Сребърен пенсионен фонд, който има за цел да подпомага пенсионната ни системата в очертаващия се демографски срив. Сребърният фонд ще служи за „буфер" - за покриване на недостига за изплащане на пенсии от фонд „Пенсии".

Към първото шестмесечие на 2008 г. у нас вече има 2.224 млн. пенсионери. Съотношението работещ / пенсионер в следващите десетилетия у нас ще се влоши значително. Броят на пенсионерите тепърва ще се увеличава, а отчисленията във фонда „Пенсии" от социални осигуровки ще спадат (заради политиката по ниски заплати, сенчестата икономика, по-малкия брой работещи и т.н.)

Пенсионен буфер в българските демографски условия определено трябва да има. Притеснителното в случая е друго. Надигат се възражения, че Министерството на финансите по-скоро е свикнало да харчи пари, отколкото да трупа за старините на народа, а още по-малко инвестира (виж в-к „Капитал" бр.41/2008 г.).

Политиците твърдят, че средствата от Сребърния фонд, в началото 800 млн. лева, ще се инвестират - и то разбира се разумно. Но как ще могат да се избегнат политическите инвестиции, ако средствата се разпределят на вътрешния пазар от чиновници и бюрократи?

А ако се инвестира в чужбина, след като пенсионните фондове на страните с най-развита финансова култура бяха подведени от активите с рейтинг „тройно А", какво да мислим за нашия Сребърен?

Според Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество", най-добрата пенсионна система е тази, в която Сребърен фонд няма, а вместо него има 5 млн. индивидуални пенсионни сметки на граждани.

Йордан Христосков, управител на НОИ, предлага схема, в която осигурителната вноска от 8% върху заплатата от следващата година да отиде в лични пенсионни сметки на работещите, а вноските на работодателите (10%) и държавата (12%) да отиват в държавния пенсионен фонд. Така работниците сами ще могат да избират в кой пенсионен фонд да дадат за управление спестяванията си.